Брижит Бардо е френска актриса и модел. Родена е в Париж на 28 септември 1934 г. Днес тя навършва 80 години.
Брижит Бардо е френска актриса и модел.
Родена е в Париж на 28 септември 1934 г. Днес тя навършва 80 години.
Снимка от филма "Le Trou Normand" 1952.
Открива я Роже Вадим, по това време помощник-режисьор на Марк Алегре. Вадим остава поразен от снимка на Бриджит на корицата на списание Elle от 1950 година.
Портрет на актрисата от 1954 г.
Дотогава тя вече е достатъчно известна като фотомодел и танцьорка и както смята, я очаква спокоен живот, брак с мъж с достойно родословие, а след това тихи вечери в семеен кръг. Възможно е и наистина да я е очаквал такъв живот, ако не беше снимката в Elle.
Бриджит се влюбва в Роже Вадим и всички усилия на близките й да възпрепятстват брака им успяват само да отложат временно сватбата.
Снимка на Бриджит Бардо от 1 февруари 1955 г в Лондон.
Бъдещият режисьор й предлага ръката и сърцето си през 1952. Същата година тя изиграва своята първа рола в киното във филма "Le Trou normand" (1952).
Бриджит Бардо позира за снимки на 19 юни 1956 г.
Още преди сватбата Вадим се заема със създаването на образа на френската Венера от следвоенните години. Бриджит става нейно въплъщение.
Снимка от 24 януари 1958.
Съпругът й решава, че тя няма повече да носи дамски тоалети и сложни прически. Бъдещата звезда от големия екран започва да носи джинси, събира косите си в дълга опашка и се въоръжава с философията на цинизма и вечното недоволство.
На фестивала във Венеция през 1958 г.
След няколко години този образ се превръща в сексуален символ – именно в този вид звездата се появява във филма "И Бог създаде жената" (1956)
Френската актриса Бриджит Бардо във филма "Искаш ли да танцуваш с мен", 10 септември 1959.
Бардо става изразителка на идеята за разрива между поколенията и младежкия бунт против битуващите ценности.
Бриджит Бардо позира с огромно сомбреро в Мексико, 27 май 1965 г.
Героините на филмите "Парижанката" (1957), "En cas de malheur" (1958), "La Femme et le pantin" (1959) не желаят да се съобразяват с общоприетите норми на поведение. Над всичко те поставят естествеността на чувствата и непосредственото поведение.
Актрисата с новородения си син Никола в апартамента си в Париж - 13 януари 1960 г.
Популярността, която буквално се стоварва върху актрисата, убива брака й. Но последвалият развод само я прави още по-прочута. 
Заглавията във вестниците съобщават за всяка роля на актрисата, за всеки нов мъж, с когото се е появила на снимачната площадка или извън нея
Бриджит Бардо в Мексико на 8 март 1965 г.
Следват няколко неуспешни брака, крах на надеждите за създаване на семейно огнище, опити за самоубийство.
Бриджит Бардо се забавлява с куче в Лондон, 14 септември 1966 г.
От началото на 60-те актрисата започва да се снима предимно в касови филми. Участието й в "Истина" (1960), "Бабет отива на война" (1959) и "Вива, Мария!"(1965) я превръщат в една от най-влиятелните жени в света на модата.
Снимка от 1968 г.
Фризьорите привличат нови клиентки с умението си да правят прически "като на Бардо", модните къщи пускат на пазара джинси "Бриджит", образът на разпасаната красавица хулиганка става популярен по целия свят.
Сцена от филма "The Night Heaven Fell", 1958.
Режисьорите започват да канят Бардо като въплъщение на новата естетика и мода, а не като актриса.
Бриджит Бардо във филма "A Very Private Affair", 1962.
Роли като тази в "Презрение" (1963) на режисьора Жан-Люк Годар се оценяват като приятно изключение.
Бардо държи коте в ръцете си, докато отговаря на въпроси в телевизионна програма в подкрепа на френското дружество за защита на животните в Париж на 10 февруари 1982 година.
През 1973 година Бардо напуска света на киното.
Бриджит Бардо, заснета на 10 февруари 1982 в парижко предградие.
Митът за Бриджит е анализиран и изследван във филма на Мал "Частен живот" (1962), където актрисата създава полуавтобиографичния образ на кинозвезда, загиваща в резултат от безцеремонния интерес на пресата към нейния личен живот.
Снимка от 1987 г.
За разлика от други свои връстнички като София Лорен Бриджит Бардо не полага фанатични грижи за външността си и дори изглежда занемарена на фона на останалите актриси от нейния ранг. Напълно отрича пластичната хирургия.
Бриджит Бардо пристига в парижката джамия на 11 февруари 2004 г.
В автобиографичната си книга "Вик в тишината" тя се гневи срещу много от днешните стереотипи и най-вече - от рекламите. "Най-непоносими са рекламите, с които ни надуват главите като плондири. Тъкмо си седнал да вечеряш, и започват да ти хвалят качествата на тази или онази дамска превръзка или тампон... Или ти превъзнасят препарата "Каналин", защото само той щял да осигури "спокойствие във вашата тоалетна". Всичко това се изсипва в яденето ти, което се опитваш да преглътнеш, правейки неизбежната асоциация между тампона, клозета и клетото си меню!" Със същата откровеност Бардо заклеймява и "телевизионния вандализъм" - призивите да се събират средства за бедни или болни хора, с които изтерзаният от данъци народ просто свършва работата на държавата. 
През 1973 г. тя внезапно прекратява кариерата си на киноктриса и никога след това не се снима във филм. Писателката Маргьорит Юрсенар през 1968 г. успява да привлече Бардо в кампанията срещу избиването на тюлени в Канада. По-късно става активен поддържник на природозащитната организация Sea Shepherd. 
От началото на 90-те години някогашната актриса застава близо до крайнодесните на Жан-Мари Льо Пен във Франция и се включва в техни акции против мюсюлмани, имигранти, хомосексуалисти и безработни. Бернар Д'Ормал, с когото има брак от 1992 г., е водещ активист на партията Национален фронт на Льо Пен. Бриджит Бардо не един път е изправяна пред съда заради призиви към расизъм и етническа омраза и три пъти е осъждана (2001, 2004 и 2008). 