В деня преди изборите "Дневник" подбра осем филма, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да е гледал, а ако не е - сега е идеалното време да навакса. Стотици са добрите политически драми в историята на киното, но само няколко обикновено оглавяват класациите в жанра. Ето част от тях, примесени с тези, за които се сетихме в редакцията:

Черната комедия на Стенли Кубрик от 1964 г. (Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb) е абсолютна класика и блестяща сатира на студената война и доктрината за сигурно взаимно унищожение между САЩ и Съветския съюз. Нарежда се на 45 място в класацията на IMDb за най-добри филми на всички времена, и начело на няколко потребителски класации в интеренет за филми на тема политика. 

Когато психически нестабилният генерал Рипър от военновъздушните сили на САЩ (Стърлинг Хейдън), нарежда превантивен ядрен удар срещу СССР, президентът на Щатите (Питър Селърс) събира всичките си съветници, ръководителите на генералния щаб и офицери от кралските военновъздушни сили, за да се опита да спре ядрения апокалипсис. Разиграват се стратегии, разменят се хапливи реплики, появява се и Д-р Стрейнджлав (отново Питър Селърс) и играта загрубява.

Незабравимото дуо на Дъстин Хофман и Робърт Редфорд в драмата на Алън Пакула 1976 г. "Цялото президентско войнство" (All the President's Men) печели 4 отличия "Оскар" и 8 номинации. Филмът разказва за реалните обстоятелства около разследването на скандала "Уотъргейт" на двама журналисти от "Вашингтън пост". Разкритията по-късно стават причина за оттеглянето на Ричард Никсън от президентския пост. 

Ако ви се гледа биографичен филм за силни политически фигури, тези двата няма да разочароват. "Милк" (Milk 2008) разказва историята на активиста за правата на хомосексуалните и първия избран политик в щата Калифорния, който е открито заявен гей, Харви Милк. В ролята е Шон Пен, който печели "Оскар" за главна мъжка роля, а филмът на Гюс Ван Сант печели и за най-добър оригинален сценарий.

Впрочем има още един филм, който скара критиците и предизвика овации за главната актриса - Джулиан Мур в ролята на колоритната консерваторка Сара Пейлин във филма на HBO Game Change. Действието се развива по времето на кандидатпрезидентската кампания на Пейлин като партньор на Джон Макейн за изборите в САЩ през 2008 г. Също нелош филм като за вечерта преди изборите у нас. 

 

Ако предпочитате интриги и съспенс, винаги може да се върнете към класиката "Да разлаем кучетата" (Wag the Dog) със съзвездието от актьори Робърт Де Ниро, Дъстин Хофман, Ан Хечи, Уилям Х. Мейси. Лентата на Бари Левинсън от 1997 г. е показно` за това как всяка ситуация може да се използва за разсейване, разколебаване, сплашване, нахъсване... и изобщо тласкане на електората в посоката която политиците и техните спец екипи изберат.

Задължителна част от мръсните политически игрички са и лобистите. В лентата "Благодаря за пушенето" (Thank you for smoking,2005) чаровният Арън Екхарт влиза в ролята на лобист за тютюневата индустрия и разказва на зрителите от първо лице как се случват нещата зад кулисите, а действието показва как политиката променя хората и взаимоотношенията им с близките им.

Нещата наистина загрубяват във филма "Мартенски иди" (The Ides of March, 2011), в който красавците Джордж Клуни и Райън Гослинг се превъплъщават в кандидата за президент губернатор Майк Морис и в идеалистичния му ръководител на предизборната кампания Стивън Мейърс. Мейърс (Гослинг) бавно разбира, че зад перфектната фасада на кандидата, който подкрепя, всъщност се крият тъмни тайни и той самият е въвлечен в престъпления и интриги, които подлагат морала му на изпитание.

Накрая, предложение и за феновете на комедията - "Кампанията" (The Campaign) с Уил Фарел и Зак Галафинакис от 2012 г.. Комбинацията на двамата смешно изглеждащи комици като съперници за сенаторско място е наистина забавна, а същевременно е и остроумна подигравка с похватите на обиграните политици, наивитета на младите политици и клишетата, на които се връзват американските избиратели.