Крадецът на сенки Патрик Модиано
"Дневник" препубликува текста от портал "Култура" по повод обявяването на френския писател Патрик Модиано за Нобелов лауреат за литература по рано днес.Той беше отличен от Шведската академия заради "изкуството на паметта, с което възкресява най-неуловимите човешки съдби, разкривайки един свят под Окупация".
Критиците често казват, че Модиано пише една и съща книга, но с невероятно умение, зад което прозират сюжетни линии от неговия шедьовър, донесъл му някога "Гонкур" (1978) – романа "Улица "Тъмните магазинчета". Френската писателка Силви Жерман, негова искрена почитателка, настоява, че ако писането е архипелаг, творчеството на Патрик Модиано е производно на един сборник с поеми на Рьоне Шар "Слово в архипелаг" (1962). Става дума за една безкрайна, повтаряема и неуловима творба, от която всеки роман е само фрагмент, който се свързва с другите, като пресъздава полъха и ужаса мрачните дълбини на паметта.
"Архипелагът на Модиано започва да се оформя през 1968 г. с "Площад Етоал", след което продължава в десетки книги, потопени в един и същ континуум от пространство и време – този на неговото детство, прекарано в следвоенен Париж, несигурното детство на едно малко момче, чиито родители често отсъстват. Тревогата се засилва от преждевременната смърт на Руди, неговия единствен брат, с когото са доста близки. Светът на Модиано, познат от романите му, възниква някъде там – с блуждаенето из Париж и рискованите, понякога повече от опасни срещи. Една от тези срещи обаче е особено значима – срещата с Реймон Кьоно, който го насърчава да пише и го въвежда в литературните среди."
Модиано твърди, че тогава си дава сметка, че много от познанствата, които би искал да има, са с хора, починали преди 1945 г. – годината на неговото раждане. Това е и времевият хоризонт, в който възникват повечето от неговите книги.
А ето как писателят отговаря на една импровизирана литературна анкета:
Кой е първият роман, който прочетохте?
"Последният мохикан" на Джеймс Фенимор Купър, когато бях на 7 години, без нищо да разбера. Но го изчетох от кора до кора.
Непознатият шедьовър, който ви е донесъл радост?
"Повелителят на кочините" на Тристан Еголф ("Галимар", 1998).
Официалният шедьовър, който ви е попадал в ръцете?
Книгите никога не ви попадат просто така в ръцете, по-скоро търся страници или глави, които могат да се махнат. Всичко е въпрос на дължина.
Нова книга, която имате желание да прочетете?
Някоя творба на Петер Хандке или Орхан Памук.
Книга, чийто герой бихте искали да бъдете?
Някой от рода Грийо в "Манон Леско".
"Често имам усещането, че книгата, която току-що съм написал, не е напълно готова и завършена. И тъй като не мога да се върна назад и да я пренапиша, започвам нова, която по някакъв начин да завърши предходната. Съвсем естествено се случва да взема от нея определени сцени и моменти, за да ги доразвия. В тези повторения има нещо хипнотично и вълшебно." Това казва Патрик Модиано в едно от сравнително редките си интервюта, чийто превод публикувахме преди време в "Портал Култура". В романите си той се опитва да премине през първоначалният слой на забравата, за да стигне до момента, "в който времето става напълно прозрачно и безплътно, точно както самолетът успява да се извиси над облаците и да достигне безкрайната синевата на небето."
Патрик Модиано е роден на 30 юли 1945 г. Булон-Бианкур край Париж в семейството на еврейски търговец и фламандска актриса. Двамата се запознали по време на германската окупация. Модиано израства при баба си и дядо си, а младостта си прекарва в интернат. Смъртта на десетгодишния му брат го разтърсва дълбоко, произведенията му от 1967 до 1982 г. са посветени на нея. Писателят е създал над 30 книги, много от които са награждавани. На български са издадени: "Улица "Тъмните магазинчета", "Вила "Тъга", "Сватбено пътешествие", "Недели през август", "От дълбините на забравата", "Непознати", "Циркът минава", "Вратата на детството", "Семейна книжка", "Нощна стража", "Малкото съкровище", "Околовръстни булеварди", "Младост", "Среднощно пътешествие", "Кучешко потекло" и др.
С удостояването на Патрик Модиано Франция получава за 15-и път литературната Нобелова награда.