Фотоизложбата "Първа световна война - 100 години", която се откри снощи в приземната "Арт Галерия" на Националния дворец на културата, събира 45 неизлагани досега кадри от eжедневието на българските офицери и войници по фронтовете на Беломорието през Първата световна война (1915-1918).
Фотоизложбата "Първа световна война - 100 години", която се откри снощи в приземната "Арт Галерия" на Националния дворец на културата, събира 45 неизлагани досега кадри от ежедневието на българските офицери и войници по фронтовете на Беломорието през Първата световна война (1915-1918).
Те произхождат от три албума, собственост на Тракийското дружество "Войвода Руси Славов" и виждат бял свят по инициативата на председателя му генерал Нонка Матова, подбрани и възстановени от фотографа Иво Хаджимишев. Изложбата е оъществена с помощта на НХГ.
Снимките принадлежат Тракийско дружество "Войвода Руси Славов", което любезно предостави 19 от тях специално на "Дневник". Не могат да бъдат репродуцирани без съгласието на генерал Нонка Матова.
От ценните надписи по снимките и албумите може да се заключи, че собствениците им са били пехотен офицер от 10-та пехотна Беломорска дивизия, кавалерийски офицер от Лейбгвардейския конен полк и на генерал-щабен офицер, вероятно от 3-та пехотна Балканска дивизия. Липсва обаче достатъчно информация, за да се идентифицират със сигурност лицата от снимките. 
Това намира за най-ценно фотографът Иво Хаджимишев, който е подбрал кадрите за изложбата и възстановил голяма част от щетите на времето по тях. Тя показва обикновени хора, които, поставени правилно или не в екстремните обстоятелства на една война, продължават да правят ежедневни неща. Снимките говорят за душата под униформата и човешката цена на войната, смята той. 
Фотографиите показват бит, в тях липсва протокол - това са снимки за спомен, казва той. На базата на опита си той смята, че те са дело на един човек, вероятно висш военен, донесъл камерата си на фронта, а не на анонимни военни фотографи, както намират други изследователи. 
Някои от най-ценните кадри в изложбата не са най- забележителните визуално, смята Хаджимишев, като например снимката, правена от ръба на един окоп.
"В далечината могат да се различат експлозии."
Особено измерение на запечатания момент придава технологията на снимане по онова време - времето и статичността, необходими, за да заснемеш нещо на стъклената фотографска плака, а после да я смениш с друга. 
Затова повечето кадри са статични и показват ежедневните дейности на войниците - обеди и вечери, срещи, почивка край окопите. 
"Защо", написал е неизвестният коментатор под снимка с копаенето на общ гроб. 
Според текстовете снимките са заснети из Беломорието - от Фере, Макри и Ксанти, до Струма, Сяр и Тахино езеро, където от 1915 до 1918 г. оперира 10-та Беломорска дивизия, разказва историкът Станислав Елдъров в текста, придружаващ изложбата. 
На нея първоначално е поверена Беломорската отбрана от Марица до Места. 
От 17 до 23 август 1916 г. те и 2-ра армия овладяват областта на Сяр, Драма и Кавала. 
След това 10 пехотна Беломорска дивизия отбранява широкия фронт от Тахино езеро и Струма до Марица. 
Лейбгвардейският конен полк пък участва в бойните действия срещу Сърбия от октомври 1915 г., когато България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия, Австро-Унгария и Османската империя. Участва в боевете за Южна и Северна Добруджа. 
3-та пехотна Балканска дивизия участва в боевете в Сърбия, а после е дислоцирана на Македонския фронт. С нея са свързани боевете при Калиманци, Яребична, Добро поле. 
"От Алекси, който постоянно те мисли и обича своята гълъбица." 
Бележките по някои от снимките и по албумите им придават висока документална и историческа стойност. 
След София изложбата ще гостува в Пловдив по средата на ноември. 
