Георги Данаилов, писател: Революцията е театър, но смъртта е реална

До коментар [#4] от "kr":
[quote#4:"kr"]само светци сте се събрали в този форум [/quote]
Не е задължително да си светец. Достатъчно е да си почтен човек!

• 12 8
• Докладване

"Революцията изяжда децата си." Другарят да не заплашва артистите?

• 9 0
• Докладване

"Когато извоювате свободата, какво ще правите с глупаците, защото глупавият, кога е на свобода, дваж по-глупав става, иначе барем се потайва?"

Мъдрост...много голяма мъдрост...

• 0 14
• Докладване

Уж дневник е за демокрация и лустрация ,пък какво излиза и тука ченгетата са на почит!?

• 12 3
• Докладване

данаилов












Данаилов е талантлив писател.
Талантлив е...
А това, че се е заточил в Ковачевица /или Майнино/ показва, че душата му няма покой...

• 4 4
• Докладване

До коментар [#13] от "axmet":

Данаилов какво общо има? Да не би да заема някоя висока държавна длъжност?

• 1 4
• Докладване

На една крачка сте от възможността да превърнете доносниците на ДС в мъченици и герои.
Може да го направите. Никой не ви пречи. не ви преча и аз.
Но според мен те не са нито мъченици, нито герои. Предпочели са кариерата пред почтеността.
Тогава би трябвало да приемете и Доган?! Ами той е просто едно ченге.
Тогава би трябвало да приемете и патриарх Максим и днешният състав на Светия синод, където 99% са от ДС.
Приемете и тях! Това също са хора, които са подписали само една декларация. Че ще изпълняват нарежданията на ДС. Само това.
Но тогава би трябвало да приемете, че вие и вашите деца ще живеят в общество, в което се приема правото да бъдеш непочтен. Правото да живееш двойствен живот. Правото да изпълняваш заповедите на задкулисието. Самият ти да стоиш зад кулисите.
Тогава не се възмущавайте от днешното състояние на страната ни. Тя е такава, каквато е, заради това задкулисие.
Така е.

• 7 5
• Докладване

[quote#10:"Митев"]Точно така е. Сложиха в един кюп всички ченгета заедно с хората "с картончета" и набързо внушиха, че тези с картончетата са виновни за всичко. На баш зловредите доносници има публикувани и доносите им, но те и до ден днешен са едва ли не моралния коректив в държавата [/quote]

наистина ли си мислиш, че това е най-страшното - запознай се с делата на "народния съд", да разбереш колко невинни са го отнесли, а и абсолютно незапознати, на които им е отнета собствеността. Тези заслужават точно това, всичките(много малко изключения, според банковите сметки )!

• 5 3
• Докладване

[quote#15:"luda_krava"]Да не би да заема някоя висока държавна длъжност? [/quote]
Сега не.
Но , както той, така и Вера Мутафчиева, е бил в определен период Председател на Агенцията за българите в чужбина...вижте Уикипедията!

• 6 2
• Докладване

Налага се и най-публично да си признаем, че
Георги Данаилов е изтърпял добросъвестно и с дълбоко покаяние хнародната "присъда" в Ковачевица, където е положил и тежък и висок, общественополезен труд ...
Предлагам да остане там, колкото Господ му е отредил ...
Това, до всички хинквизитори от по-горе ...

• 2 4
• Докладване

До коментар [#16] от "Realistka":

Реалистке, забави малко темпото и си припомни, че картотекирани в различни управления на ДС има и сред концлагеристи, и сред обикновени многодетни родители по селата... Нещата никъде не са еднозначни, дори и в картончетата на ДС.

Сега ти си на крачка да ни заподозреш в тайно сътрудничество, но повярвай, никой не защитава гадовете, а само потърпевшите. Не казвам, че непременно Г. Данаилов или В. Мутафчиева са потърпевши, това още никой не знае, но все пак е добре да сме по-внимателни в обобщенията!

• 1 6
• Докладване

До коментар [#19] от "dimko":

Инквизитори ли?!
Ти гледал ли си документалния филм "Горяни"?! За да видиш какво значи почненост на обикновени селски хора, двама, от които присъстваха на премиерата. На единият от тях, както той разказва, като излиза от лагера (мисля, че беше 15 години присъда) веднага му предлагат да подпише декларация за сътрудничество с ДС. Той отказва. И офицера му казва:
- Като не подписваш ще ходиш да чукаш чакъл!
- Ами ще ходя, но няма да подпиша!
Видях го с очите си, този истински герой и мъченик! Глдайте филма. Той поне е в You Tube!

• 6 2
• Докладване

[quote#9:"Лелка"]Ненавиждам цялата смазваща ситема на ДС,принудила и хора като Георги Данаилов и Вера Мутафчиева да оцапат съвестта си с примирено сътрудничество.Мразете насилниците,не огъналите се,но не навредили никому. [/quote]

Подкрепям!+++++++

• 0 6
• Докладване

До коментар [#20] от "Митев":

Знаеш, че не обобщавам! Гледай "Горяни". Писах вече!

• 6 3
• Докладване

До коментар [#16] от "Realistka":

Имаш право, ако затвориш очи за един ,значи да приемеш всички,въпроса е много сложен специално за тези хора които нямат тежка вина .Все пак да ги сравняваме с агентитеДимитър,Павел и други подобни не е правилно.

• 0 4
• Докладване

Х 0000 2014

Интерсно и съдържателно интервю, но... потвърждава

Тавана на таланта, интелекта... на интервюиращ и интервюиран, на поръчителите на интервюто и публикацията и т.н.

Атеистичен Таван.
Неволна или волна Амнезия.

"Амнезия" за Многовековна Световна Християнска Цивилизация
преди, по време на антиправославния фараонски тоталитаризъм "Ленин", както и след -- в България, Европа, Русия и целия Свят, повече или по-малко.

"Амнезия" за многоликия и агресивен Интер национален Марксизъм: матрица за себеподобни комунизъм, социализъм, изми и крации, вкл. партокрации, клептокрации и лъжедемокрации.

Добре известно е, че днешните и вчерашни човешки грехове са разновидности на познати древни.

В човешки индивидуален "мащаб", както и групов.

Известни са и без модерна социология американска или друга,
за да се пак открива... топла вода... или _чужда_ вина (соционелогична или друга).

Има неща много истински в интервюто, но недоизречени.

Доброто е реалност "паралелна" с недоброто.

Донякъде е въпрос на личен избор - отново и отново - през Целия Живот.

Добрата реалност се губи... в пост тоталитарното интервю на тоталитарен талант.

Българският народ (като много други) е оцелял като приобщен в световната Християнска култура, нравственост и етика
(без да се идеализирана, каквото и иначе да е).

Такова е било Българското Възраждане през 19 век,
такива са били повечето български и други борци за освобождение, "революционери".

Европейска Християнска освободителна война е била
руско-турската: при цар Александър II.

След Гърция, България се освободила по-рано от (географска) Македония, но (също) частично.

Не след дълго са разкъсани и затворени в два антитеистични марксистки соцлагера (на СССР и Югославия), плюс "свободни части" наоколо.

В интервюто не е казано, но естествено се разбира, че македонските солунски "съзаклятници" срещу Отоманската банка
произхождат от Християнска култура.
Така са възпитани - да уважават човешкия живот като Свещен.

Същевременно, поради отчаяние, други влияния или каквито и да са причини, били "фанатици" в очите на "нормалните" хора.

Избрали да жертват _само_себе_си_ в борба с брутално Отоманско, "Европейско" и пр. потисничество,
като взривят известна Отоманска банка,
като при това останат анонимни за земната суета.

"Аналогично" на много и много "национални" герои,
вкл. някои християнски светии, почитани през вековете
от един или друг народ по света.

"Аналогично" на Апостола на Свободата Васил Левски.

ЗА НАШАТА И ВАША СВОБОДА.


"Продължава ли да е актуално изреченото от твоя герой Гарванов – че нищо не обединява така хората както омразата… И омразата ще ги погуби?

За съжаление, мисля, че да. Всички национализми, всички фашизми, всички расизми търсят врага, но не само това. Пределно ясно е, че така наречената ксенофобия е нещо вродено във всяко живо същество. Непознатото същество те дразни – дали няма да посегне на теб… Той е друг, не си ти… И от тази гледна точка това се развива в национализъм, който е пълна щуротия."

• 4 1
• Докладване

До коментар [#22] от "dombi":

ОК, но не може накой без морал, да се опитва да играе ролята на моралист и да дава морална оценка на епизоди от историята хора, които са приели смъртта в името на идеали. Има ли право да го прави

• 2 1
• Докладване

До коментар [#24] от "klimentm":
[quote#24:"klimentm"]специално за тези хора които нямат тежка вина .Все пак да ги сравняваме с агентитеДимитър,Павел и други подобни не е правилно.[/quote]
Какво значи "тежка" и "лека" вина?
Вие знаете ли колко тежка е нечия вина?! Щото аз не зная. Архивите не са открити. Ние не знаем много от нашата близка история. Колко животи са били погубени по нечий донос?! Ние не знаем Аз гледах неотдавна филма "1989" ! Бях потресена! Бяха показани събития от лятото и есента на 1989 г., за които ние не сме имали и понятие че се случват. А какво остава за архиви на ДС.
Аз ви предложих да гледате филма "Горяни" Гледахте ли го? Гледайте го и тогава ще си говорим.

• 2 2
• Докладване

Георги Данаилов работи с режисьорката Иванка Гръбчева. Тя е дъщеря на партизанката Митка Гръбчева, която е извества с това, че застрелва в упор ген. Стефатов, военен с мвого заслуги.
Вижте Уикипидията за гет. Стефанов и за Митка Гръбчева.

• 4 2
• Докладване

До коментар [#27] от "Realistka":

Имаше хора които са подписвали декларации за сътрудничество само за да излязат зад граница или за да останат на работата която са заемали но никога не са писали доноси.Имаше и такива разбира се които без да са били сътрудници бяха по опасни и от тях.Не казвам че те трябва да бъдат оправдани от нас морално или по какъвто и да е било начин.
Спомням си какво каза Дертлиев когато комунистите навремето подхвърлиха няколко досиета във ВНС Когато си в затвора и ти кажат че близките ти са навън и от теб зависи дали да останат там или да те последват в лагера или затвора почти няма начин да не се съгласиш да подпишеш каквото и да е.
Вярно е също че не знаем кой каква вина носи и какво е правил.Не вярвам вече че и някога ще научим .
Колкото до филма гледал съм го,и мисля че това е част от една напълно непозната за много от нас история на България.
Самата дума"горяни' съществуваше преди почти нелегално и беше обкръжена с някаква тайна и нещо недоизказано.Чак през 1985 се запознах с един такъв човек съвсем случайно и постепенно разбрах за какво става дума.

• 1 4
• Докладване

До коментар [#15] от "luda_krava":

Не искам младите да му четат мнението, той е донасял, топял е хора !За хигиена говорим!

• 5 2
• Докладване

До коментар [#16] от "Realistka":

Реалистке, нещата не са само черно и бяло, нали си гледала филма Sophie's Choice? Ако не си, гледай го.

Погледнах в Уикипедия. Да, бил е за 2 години председател на Агенцията, а не е трябвало. Не е трябвало да бъде допускан до държавни длъжности. Все пак сътрудник на ДС не значи че е лош писател и не значи, че не трябва да бъде допускан да публикува, да се поставят негови пиеси и т.н. ако те не нарушават с нещо законите, такова нещо би било цензура.

Аз съм "за" всеки път, когато бивш сътрудник се изявява в публичното пространство да бъде отбелязвана неговата принадлежност към ДС, да знаят читателите или зрителите за кого става дума и да си правят изводите, но не и да се забранява на тези хора да присъстват в медиите. Всеки има право да се защити и да разкаже своята версия, а публиката ще реши доколко заслужава да му се прости, дали изобщо заслужава да му се прости.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#28] от "Realistka":

"Тя е дъщеря на партизанката Митка "

Не бива да обвиняваме децата за греховете на родителите им! Ако майка ми е крадла, с какво съм заслужила да ме наказваш? Аз не мога да си избера коя да ми е майка! Не мога и да си избера дали да отрасна при нея или не. Ще ме сочиш ли с пръст: "Ето, това е дъщерята на крадлата!"

• 1 3
• Докладване

До коментар [#31] от "luda_krava":

Искаш да се изказваш! Изказвай се!
Но не ме намесвай, като ми приписваш неща, които не съм мислила и не съм казвала.
Какво било "писател", какво било "доносник".
Хайде холан!
Аз казах какво мисля по въпроса: За мен най-важното е да бъдеш почтен човек! В английския език думата е integrity, което значи "почтен" и "цялостен". ПОЧТЕН ! Точка.

• 4 1
• Докладване

До коментар [#32] от "luda_krava":

Хайде . сега пък проблема: бащи - деца! Майки - дъщери!
Хайде холан!
Аз говоря за ПОЧТЕНОСТ ! За това говоря! Точка.

• 4 1
• Докладване

До коментар [#30] от "axmet":

Не си прав, младите могат да му четат мнението. Не е хигиена да затваряш устата на някого. Хигиена е младите да знаят наистина какво се случило, а не да романтизират соц времената.

Младите трябва да знаят какво означава доносник на ДС, за да могат сами да направят своя избор доколко си заслужава да се вслушват в мнението на този човек. Не си ти този, който решава какво трябва да слушат младите, но ти си човекът, който трябва да изисква да им се даде пълната информация какъв е човекът, а те ще преценят оттам нататък какво да правят с информацията. Не решавай вместо тях какво трябва или не трябва да слушат, те не са дебили, ще разберат, ако си си свършил работата добре, вярвай им, те ще могат да дадат правилната оценка.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#34] от "Realistka":

Аз не съм почтена, ако майка ми е крадла, това ли искаш да кажеш?

• 0 3
• Докладване

До коментар [#36] от "luda_krava":

Каквото имам да кажа, аз вече съм го казала.
Това е.

• 4 0
• Докладване

До коментар [#33] от "Realistka":

Извинявай може да не съм те разбрала правилно, но професията на даден човек, няма отношение към обществените му дела. Един инженер не трябва ли да бъде допускан да работи, ако е бил агент на ДС?

Колкото до почтенността, един мошеник определено не е почтен и заради него може да са пострадали много хора, но това основание ли е да му запушваме устата? Четох една книга на затворник, трафикант на наркотици и крадец, хич не бил почтен, но не смятам, че е трябвало да му забранят да пише и да публикува книгата си.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#38] от "luda_krava":

Повтарям:
[quote#37:"Realistka"]Каквото имам да кажа, аз вече съм го казала.
Това е. [/quote]

• 5 0
• Докладване

А сега мнението на един друг човек. Прочете го. Дано нещо ви влезе в главите:
Срам или страх
Антоний Гълъбов

Срамът предполага поне две неща – нравствени критерии и общо съзнание за щетите, които сме нанесли на себе си и на другите. Споделеният срам може да обедини една общност. Готовността да приемем, че онова, в което сме били въвлечени ни е покрило с позор, може да бъде градивна сила.
Българското общество не постигна съгласие по един важен въпрос: дали това, което сме правили през тоталитаризма е позор или слава, както казва Ботев. Поради тази причина ние не споделяме общ нравствен хоризонт, нито имаме общи цели. Припомняме си избирателно, когато ни е удобно или когато се стремим да изглеждаме по подходящ начин. Затова и българската национална общност е в тежко състояние. Затова имаме толкова много патриотари и толкова малко истински патриоти.
Продължават да ни лъжат, и ние продължаваме да повтаряме лъжите. Дори си измисляме нови. Отново и отново, докато напълно загубим чувство за реалност. Не вярваме на онова, което ни говорят, но и не искаме да погледнем истината в очите. Защото ни е страх, че ако само за момент напуснем мъгливата сянка на политическата пропаганда ще трябва да се запитаме: как стигнахме дотук? Затова предпочитаме да ни смятат за най-нещастните хора на планетата, но не и да се опитаме да променим онова, което уж ни правело нещастни.
Страх ни е от това, че миналото не е свършило. Обвързаностите и зависимостите, компромисите и унижението не са си отишли. Прекалено много хора, свързани с това минало продължават да определят бъдещето на България. И те се страхуват, но от това, че биха могли да изгубят позициите и влиянието си. Преди двадесет и пет години, същите тези хора и техните родители изпитваха панически ужас от това, че спрямо тях могат да постъпят, така както те постъпиха с политическия и стопански елит на България през 1944 година. Но само дни по-късно, разбраха че нищо не е загубено и че ще успеят да удържат властта си чрез страховете на другите. И така двадесет и пет години.
Вярно е, че младите хора в България не знаят почти нищо за тоталитарния режим. Вярно е и това, че мутациите на тоталитарната власт съвпаднаха с голямата Интернет-революция. Но, в това ново пространство се възпроизведоха старите клишета на комунистическата пропаганда и агитация, а истинските жертви на режима решиха, че е по-добре да сложат край на паметта и да гледат напред. Така младите хора в България продължават да повтарят защитните лъжи на собствените си родители но все така не са готови да отстояват правото си да знаят какво точно се е случвало в България.
Продължаваме да се колебаем да посочим и да се разграничим от онези, които изградиха и продължават да поддържат виртуалната реалност на т.нар. „носталгия по социализма”. А те са тук, край нас, както онези прословути трактори „Беларус”, които никой не изнесе зад граница, а просто прибра в двора на партийния секретар на бившето ТЗКС. Но, най-абсурдното е, че именно тези хора, техните деца и внуци продължават не само да искат да ни управляват, а и да ни обясняват какво е демокрация и пазарна икономика.
След края на национал-социалистическия режим в Германия се появява феномена „поколение без бащи”,. Колективната памет на германците запазва за дълго белезите на този чудовищен режим и чувството за вина, но малко по малко, десетилетия по-късно, възниква общата воля да бъде сложен край на този кошмар.
В България обаче се появи „поколението без деца”. Стотици хиляди хора у нас продължават да настояват на собствената си лъжа, страдайки за това, че децата им ги изоставиха и отидоха да живеят там, където „народната власт” не е успяла да приложи на практика „диктатурата на пролетариата”. Парадоксално, но върху илюзиите и страховете на тези хора продължават да изграждат влиянието и богатството си децата на онези, които всъщност пропиляха живота им. Твърде много хора в България продължават да вярват, че „демокрацията” е прогонила децата им и ги е потопила в отчайващата социална изолация и самота, в която живеят.
Паметта постепенно избледнява за сметка на пропагандното клише, което обслужва днешния ден, което се опитва да редактира собствения ни живот, за да осигури оцеляването на един фалшив политически елит в бъдеще.

• 2 0
• Докладване

До коментар [#40] от "Realistka":

В България не по делата съдят, а по приказките. Може да си бил комунист и част от най-първите комунистически семейства, може да си бил агент на ДС, но ако днес заемеш "ярка антикомунистическа позиция", каквото е журналистическото клише, ти е простено. И същевременно може да си бил критик на комунистическата система, доколкото е било възможно, но днес ако не викаш здраво срещу комунизма, минаваш за комунист. Примери - на всяка крачка - от Дондуков 1 през Дондуков 2.....

• 0 1
• Докладване