Какво се случи с концепцията за "българския Лувър", питат изкуствоведи
До края на септември работната група за изложбите в Националния музеен комплекс, по-познат като "българският Лувър", трябваше да внесе в Министерство на културата концепция, тематична структура и експозиционен план за бъдещия музей, във ведомството обаче не са ги виждали.
Това стана известно на първата обществена дискусия за съдържанието на "Лувъра" вчера, инициирана не от държавата, а от сайтът за култура "Въпреки", чиято цел беше да обсъди с граждани и професионалната общност развитието на музейната концепция от юни насам. Граждани, изкуствоведи и бивши и настоящи служители на министерство на културата и двете национални галерии, които музеят трябва да съвмести, уважиха поканата.
Въпреки предварителното потвърждение на Борис Данаилов обаче, нито той, нито някой от другите членове на последната работна група – настоящите директорки на НХГ и НГЧИ Бисера Йосифова и Яра Бубнова – присъстваха там. Председателят й Акад. Светлин Русев от своя страна не смятал, че съдържанието на музея трябва да бъде обсъждано, преди да се материализира в новата му сграда, предадоха организаторите Стефан Джамбазов и Зелма Алмалех.

"За 30 милиона - копче от балтон, сега се чудим какъв да е десенът"
Последните новини около Националния музеен комплекс са, че вече е връчена нотариална покана за напускане на собствениците на заведението "Планет", което обитава крилото от ул. "Кракра" и оттук нататък въпросът е в ръцете на областния управител, посочи министърът на културата от служебното правителство Мартин Иванов.
Това беше една от пречките пред създаването на "административната част" на музея, но не засяга основната колекция, която трябваше да отвори врати първо през есента, по думите на министъра на културата Стоянович през юни, а според днешния министър Вежди Рашидов - след няколко месеца.
Този срок е абсурден, предвид факта, че реставраторите трябва да подготвят 600-700 картини за експозицията, каза бившият директор на Националната художествена галерия и член на първата работна група за концепция на музея от 2012 до 2013 г. Слава Иванова. По нейните думи екипът й е свършил 85% от работата по тематично-експозиционния план на колекцията на НХГ до отстраняването й от поста миналата есен. Къде е в момента този план, ползва ли се и ще има ли реставрация, попита тя.
По-лошото е, че бъдещият музей няма никакъв маркетингов анализ и никой не желае да прави такъв, посочи друга служителка на НХГ, изкуствоведът Весела Радоева. Според нея музеят въобще не знае кого ще обслужва и в резултат – откъде да търси приходите си.
"Лувърът" няма система за окачване на произведения и няма инвалидни рампи, но това е най-малкият му проблем – Министерство на културата не си дава сметка, че поддръжката на такъв музей, дори само инфраструктурата му, изисква милиони, смята Искра Захариева от Националната галерия за чуждестранни изкуства. "Минаха четири правителства и резултатът е, че купихме за 30 милиона копче от балтон, а сега се чудим какъв да е десенът."
Политиката не може да диктува културата,
всеки министър да сменя ключовите специалисти както намери за добре и да очакваме нещо позитивно да произтече от това, каза собственикът на частна галерия в Ню Йорк Стефан Стоянов и посочи за пример освободеното ръководство на НДК от понеделник. Както във всяка друга сфера колекционерите и меценатите на изкуството се нуждаят от стабилност, за да инвестират в дългосрочни проекти.
У нас обаче съществува тотално разминаване между плановете, концепциите и стратегиите за музеи и култура на всички административни нива според Весела Радоева. "Откриваме днес, утре, след три, след шест месеца... Принудени сме да зависим от всичко друго, но не и от смислена културна политика." Постоянно сменящите се срокове за рязането на лентички обричат музея да бъде недоносче, обединиха се специалистите.
Имаме нужда от единна стратегия за излагането на българското изкуството не само тук, но в регионалните галерии из цялата страна - такава няма от 50 години, обобщи директорката на Софийска градска художествена галерия Аделина Филева.
Музеят не е склад,
припомни дългогодишната директорка на секцията за изкуство между Освобождението и 1944 г. в НХГ Бистра Рангелова. Това е дейност по поднасяне и осмисляне на историята на изкуството, а ние се нуждаем от изцяло нов прочит чак до края на 80-те години, смята тя.
Откъде ще дойде той обаче, при положение че не сме извършили изследователска дейност за периода след 1944 г., попита специалистът по тоталитарно изкуство Чавдар Попов. И какви ще са отношенията на Музейния комплекс с други структури като Музея за социалистическото изкуство?
Професионалистите призоваха концепцията да се публикува и обсъди.