"Срещи на сляпо" с новото грузинско кино
Филмът "Срещи на сляпо" на Леван Когуашвили спечели трите основни награди на "София филм фест" 2014 – голямата награда, наградата за режисура и тази на международната критика ФИПРЕССИ, после получи "Златна маслина" на фестивала в Лече, голямата награда на фестивала в Загреб и наградата за режисура на фестивала GoEast във Висбаден. Това е първият грузински филм, който излиза по българските кина от много години насам.
В меланхоличния и все пак пълен с чувство за хумор "Срещи на сляпо" се разказва за Сандро - 40-годишен ерген, който все още живее с натрапчивите си и покровителствени родители. След като среща с непозната се превръща в лишен от емоции фарс, Сандро и приятелят му Ива (Арчил Кикодзе) решават да се утешат на дъждовното грузинско крайбрежие, където случайно срещат фризьорката Манана (Иа Сухиташвили). Любовта процъфтява, докато не се появява съпругът на Манана - Тенго, прясно излязъл от затвора и пълен с хитри схеми за бъдещето.
За необичайния хумор във филма и неговото създаване, както и за грузинското кино пред "Дневник" разказаха изпълнителят на главната роля и съсценаристът му Андро Сакварелидзе и непрофесионалната актриса, всъщност съдебен психолог, Марика Антадзе, които гостуваха в София да го представят.
Как се запознахте с режисьора Леван Когуашвили и как решихте да работите заедно в този филм? Вие сте и съсценарист на филма, как стана така, че играете и главната роля?
А.С. : Ние с Леван сме много добри приятели и се познаваме от много години. Работили сме заедно и преди, аз бях един от сценаристите на последния му филм "Улични дни". Мислехме си за филм, който да направим заедно и Леван ми сподели идеята да покаже хора и обстановка, които познаваме най-добре – нещо, което бе близо до нас, приятелите ни, проблемите в Грузия днес.
Идеята бе да се направи по правилния начин, с хумор, да се представят достоверно отношенията между хората. За нас това бе важно. В начало започнахме да пишем сценария, после към нас се присъедини Борис Фрумин, който е професор на Леван от следването му в Нюйоркския университет. В началото нямахме представа, че аз ще играя главната роля, даже обсъждахме дали не е подходящо да дадем ролята на един наш общ приятел.
Но след това Леван ми каза, че трябва аз да се пробвам да изиграя този герой. Колебаех се малко, защото нямам опит като актьор. В крайна сметка се съгласих, но му казах, че със сигурност няма да стане добре и очаквах той да потвърди опасенията ми. Леван обаче хареса резултата от пробите и реши, че трябва да го направим по този начин. Така че първо възникна сценарият, а след това стана ясно, че ще играя. Един от аргументите на Леван беше, че аз познавам героя много добре.
М.А. Аз също познавам Леван от много години. Съпругата му ми е приятелка от детство. Той от доста време ми казваше, че ще участвам в негов филм, но аз въобще не му вярвах. Помня, че го срещнах на един рожден ден и разказвайки за някакви мои лични проблеми, се разплаках. Мисля, че в начинът, по който плачех в онзи момент му хареса и затова ме избра за тази роля. Но Леван дълго време избираше актьорите за ролите във филма, имаше пробни снимки и направихме много смени.
"Срещи на сляпо" веднага може да се разпознае като грузински филм в традициите на Отар Йоселиани. Според мен това се се дължи отчасти на формата на разказа, който не представлява една цялостна история сама по себе си, а просто отрязък от живота, както и отчасти на меланхоличния тон на филма. Може ли да наречем това грузинско?
А.С. : Леван се стреми да поддържа традицията на грузинското кино. Той винаги се определя като грузински режисьор. Неговите предпочитания в световното кино са към италианския неореализъм, някой филми от шестдесетте години. Ритъмът на филмите му не е като този на повечето съвременни филми. Неговото усещане и визия за това как да представя ежедневието е повлияно от тази традиция. За него беше много важно да представи взаимоотношенията между хората с топлота, с разбиране. Той ги представя така, че зрителя да се опита да разбере и героите, които не са привлекателни. А и хуморът му е много типично грузински.
М.А. Мисля, хуморът му е типичен за старите грузински филми. В последно време Леван е един от малкото, който прави такъв тип филми. Според мен той искаше филмът да е повече драма, а се получи комедия по случайност, той не планираше да прави комедия.
Филмът представя едно променящо се общество. То има дълбоки патриархални традиции, които обаче са поставени пред промяна. Момичета се срещат с момчета през Интернет, играят футбол и говорят за футбол по-компетентно от мъжете – има много примери във филма на женска еманципация. Това ли се случва в грузинското общество?
А.С.: Да. Някои неща, които са представени във филма, са типични за грузинското общество, а други не. Например женския футбол не е много популярен, но срещите на сляпо – хора, запознаващи се по интернет – през последните години станаха наистина популярни. Може би не е типично, но е със сигурност често срещано. Аз знам за много хора, които опитват да изградят живота си по този начин. Има редица причини за това – липса на контакти в реалния живот, срамежливост. В същото време жените стават по-прогресивни и еманципирани.
В този филм зрителя е на среща на сляпо с Тбилиси. Градът присъства непрекъснато, но са показани само малки парчета от него. Това съзнателен избор ли беше?
А.С.: Мисля, че Леван искаше да покаже някои части на града и да опише ситуацията, в която се намират. Според него историите на тези места са интересни и си струва да се разкажат. А относно начина на снимане, това е стилът му.
По старите български зрители познават грузинското кино от ерата на Георгий Данелия, Отар Йоселиани. Ние не виждаме много грузински филми извън фестивалните програми. Какво се случва в грузинското кино днес?
А.С.: Мога да кажа, че сега ситуацията се подобрява в сравнение с това как изглеждаха нещата преди десет години. Има развитие, излизат много млади режисьори, които правят филми. Разбира се много е трудно да се намерят пари за филми, но въпреки това наскоро излязоха няколко много интересни филма, които получиха много награди на различни фестивали.
Мога да спомена един, "Мандарини". Това е естонско-грузинска копродукция, режисьора е грузинец както и главните актьори. Това е тазгодишното естонско предложение за чуждоезичен "Оскар" и е сред петте номинирани за "Златен Глобус". Надяваме се да бъде номиниран и за "Оскар". Така, че сега е добър период за киното в Грузия, има режисьори, които в момента реализират проектите си и според мен бъдещето ше бъде ни донесе хубави грузински филми.
Вие сте и съсценарист на филма, има ли автобиографични моменти в него? Има ли малко Андро в Сандро?
А.С.: Да, разбира се. Аз съм на почти същата възраст, също не съм женен. Има голяма част от живота ми във филма. Някои моменти като например взаимоотношенията с родителите са преувеличени, но има много семейства, в които взаимоотношенията са такива. Когато си мислехме заедно с Леван за някои сцени, аз си спомнях за моя личен опит.
Как преминаха снимките? Във филма участват както непрофесионалисти така и някои от най-известните грузински актьори?
А.С.: В началото бяхме малко нервни, особено ние – непрофесионалните актьори, но с течение на времето се приспособихме. Хубавото на работата с Леван е, че той ти дава свобода – с диалога, с играта. Така че не беше твърде трудно. Например репликите не трябваше непременно да следват сценария и не се притеснявах, че трябва да науча сценария наизуст.
Другото хубаво в режисьорския стил на Леван е, че той винаги се стреми актьорите да се чувстват комфортно на снимачната площадка. Когато снимахме някоя трудна сцена, той винаги даваше всичко от себе си за да ни успокои. След една седмица снимки аз лично се чувствах добре и спокоен пред камера.
М.А.: За мен беше важно, че Леван ми даваше избор. При дадена сцена той ти дава различни варианти и те оставя ти да развиеш ролята, по начин, по който се чувстваш най-добре. Освен това е и много търпелив, което според мен е много важно качество за един режисьор. Понякога трябваше да направим девет или десет дубъла и за него това не беше проблем. Дори и професионалните актьори ценят това, а за непрофесионалисти като нас това е още по-важно. Ако имах насреща си някой много нетърпелив или груб, нямаше да мога да се справя.
А.С. По отношение на професионалните актьори мога да кажа, че ни помогнаха много. Понякога по време на някоя сцена, ако нямаш опит, може да се почувстваш изгубен. В такива моменти един професионален актьор или актриса може да ти помогне много, като вземе инициативата. Така че мисля, че решението на Леван да снима и с професионалисти и непрофесионалисти, се оказа много мъдро. Това са актьори с огромен опит и ни бяха от голяма помощ.
"Срещи на сляпо" спечели много награди. Очаквахте ли такъв фестивален успех за филма, когато го приключвахте?
А. С.: Не, не очаквахме такъв голям успех. Разбира се надявахме се да се приеме добре, но въобще не сме очаквали такова нещо. Беше много приятно и сме много щастливи.
М. А.: Да, наистина не очаквахме. Мисля, че човек никога не очаква такъв филм да стане популярен и наистина сме много щастливи, всички от екипа. След първата прожекция, на която получи награда, в Абу Даби, вече знаехме, че се е получил хубав филм.
Този фестивален успех помогна ли за разпространението на филма? В България това е първият грузински филм, който се разпространява извън фестивална програма, от филма на Нана Джорджадзе "27 изпуснати целувки" преди повече от десет години. Ще бъде ли разпространен в други държави?
А.С. : Вече се разпространява в Швейцария, премиерата беше преди месец. По това време бях в Цюрих и беше много приятно да видя плакатите пред кино-салоните. Разпространява се и в Украйна и има интерес от Германия и Франция. Разбира се факта, че е спечелил толкова награди прави тази задача по лесна.
Как беше приет филма в Грузия?
М.А.: Там филмът още не се разпространява, премиерата е март месец догодина. Досега имаше само една прожекция на филмовия фестивал в Тбилиси миналата година и зрителите много го харесаха.
Ще продължите ли работата си като актьори?
А.С.: Не знам, не съм сигурен, че мога да изиграя някой друг. Героя във филма е много близък до самия мен. Аз дори не играя толкова, а се стремя да съм естествен. Бъдещето ще покаже, засега планирам да се концентрирам върху сценариите.
М.А.: Надявам се, по време на снимките на снимачната площадка минаваха режисьори и ми казваха, че ще имат работа за мен в бъдеще, но досега нищо не е станало. А и баща ми, който също е режисьор, ми обеща да участвам в негов филм, така че ще видим. Наистина се надявам, защото беше хубаво изживяване, а и харесвам пътуванията за промоция на филма.
"Срещи на сляпо" е по екраните в Дома на киното, кино "Одеон", културен център G8 и Евро-българския културен център.