- Новият роман на Милен Русков - очаквам го с любопитство и надежда да прекарам няколко дни с увлекателно четиво, което не се случва често, уви.

Какво подсказват тенденциите за онова, което ще се чете догодина?

- Не бих казал, че има някакви особени тенденции. И читателите са хора, и те се влияят от моди и други фактори, които често нямат много общо с истинската стойност на едно произведения. Но все пак има неща, които никога не отпадат, слава богу - добрите истории, разказани добре.

- В България интересът ще се запази, освен ако много не се постараем да доскучеем на хората...

Българската литература има някои особености, която я правят трудно смилаема в по-глобален план. В нея сякаш жанровете не важат, маниерността се приема за стил, носещите структури често се разпадат. Есеистичното начало доминира за сметка на наратива, а оттам идват дидактиката и патоса.

Като че ли през цялото време търсим отговор на въпроси от сорта на: кои сме, защо сме такива и защо Бог така ни наказва. Понякога това може да бъде чаровно, но като цяло е бамбашка. И най-вече не интересува чак толкова много хора...

Кои според вас бяха литературните събития на 2014 г.?

- Моите лични открития не са свързани с литературните моди или награди, светската страна на литературния живот не ме тегли толкова. Шапка свалям на Деян Енев за онова, което направи за романа "Калуня-Каля" на своя забравен колега! Такива неща си струва да се припомнят. Това, че най-сетне има паметник на Георги Марков в София може би също е литературно събитие по своему.

Навлизат ли електронните книги повече у нас? Какво ни носят и какво ни взимат?

- Нищо не губим, но не навлизат особено. За хората, които четат на чужди езици това е голямо облекчение, защото премахва редица бариери - и в разпространението, и от чисто езиков характер. Електронните книги изпълняват донякъде ролята на книгите с меки корици - навремето тяхната поява също се е смятала за заплаха за солидната тежка книга с твърди корици.

Вашият топ 3 футуристични книги - фантастика или друга художествена или документална литература, която обсъжда бъдещето?

- Ще започна с нещо на пръв поглед нестандартно и може би ще продължа в същия дух... защото книгите, които предвиждат бъдещето не са непременно фантастика. "Бесове" на Достоевски, където много точно е предвидено, какво ще се случи в недалечно бъдеще и как идеите обсебват умовете на хората и ги деформират.

"Процесът" на Кафка, предшественик на всички антиутопии, където е провидян абсурда и ужаса на съвременната бюрокрацията.

"The Selfish Gene" на Ричард Доукинс, където сбито и съдържателно е представена т.нар. теория на мемите. За мен това е ключ към разбирането на съвременния свят.

- Новото издание на безсмъртните романи на Илф и Петров "12-те стола" и "Златният телец".