Режисьорът на филма, открил "Берлинале": В България се чувствахме като у дома си

Режисьорът на филма, открил "Берлинале": В България се чувствахме като у дома си

Ринко Кикучи, Жюлиет Бинош и Изабел Койшет.
Associated Press
Ринко Кикучи, Жюлиет Бинош и Изабел Койшет.
Наситеният с емоции и ледена красота "Никой не иска нощта" на енергичната испанска режисьорка Изабел Койшет, с който бе дадено началото на 65-ото издание на международния кинофестивал "Берлинале" стана повод в столицата на Германия да прозвучат ласкави думи за страната ни. "По време на снимките в България през миналата година останахме изненадани от невероятния професионализъм на снимачните екипи. Като испанци нямахме никакъв проблем с адаптацията, чувствахме се като у дома си", заяви на пресконференцията в Берлин тя.
Сниман още в Норвегия и Испания, "Никой не иска нощта" събра елита на немската столица в берлинския дворец на киното "Филмпаласт" и успешно постави началото на официалния конкурс. От своя страна, представителите на международната преса обсипаха с похвали много обичаната в Германия Жюлиет Бинош и представящата се за първи път на живо пред немска публика чаровна Ринко Кикучи от Япония. Приятно изключение в подчертано дамската компания в Берлин се оказа духовитият ирландски актьор Гейбриъл Бърн.
"Когато Изабел ме покани да изиграя на ролята на тази богата и високообразована жена от началото на миналия век, а именно Жозефина Пиъри, съпруга на американския полярен изследовател Робърт Пиъри, чиято мечта била да стъпи пръв на Северния полюс, започнах да чета книгите й", каза Бинош в Берлин.
"Решителна и невероятно смела,тръгнала да търси мъжа си сред ледовете, тя не просто изживява цивилизационен шок, а окончателно се разделя с убедеността си, че човек може да упражнява надмощие над всичко и над всеки. Не, ние нямаме надмощие над никого и над нищо, това е идеята на филма на Изабел. Студът и полярнатната нощ, както времето, което героинята ми прекарва с местно момиче, я преобразяват коренно. От надменен егоист тя се превръща в личност, в състояние да обича и оценява човека до себе си, независимо кой и какъв е той."
Бинош също така разказа, че трябвало "да измислят студа", тъй като снимките в България били предимно в павилион, където било много горещо. "Наложи се да използваме въображението си, за да можете, вие, които гледате филма сега, да му повярвате изцяло. Или казано с други думи, всичко е лъжа, но е истина", допълни Бинош.
Вярна на стила и на убежденията си Изабел Койшет не пропусна да напомни, че пътят на жените в киното е "път, покрит с камъни". Според нея, заплащането е чувствително по-ниско, отколкото това на мъжете, а трудностите, които трябва да преодоляват са много по-големи.
Койшет сподели още, че за да разбере по-добре живота на ескимосите, тя и изпълнителите й изгледали няколко пъти документалния филм на Робърт Флаерти от 1922 година "Нанук от Север". "Този филм ни научи на много неща. Помогна ни да разберем, какво е отношението ми към студа. По време на снимките в Норвегия беше толкова студено, че започнах да мисля по-бавно. В някакъв смисъл това ми хареса".
Ринко Кикучи, която работи с Койшет за втори път и вдъхновено изпълнява ролята на полярно момиче от Гренландия, получи особено ласкави отзиви. Талантливата японка сподели, че в мислите и представите си "прекарала много време с героинята си, която пък я научила на много неща." Още от първия ден, стана ясно, че актрисата има сериозни шансове да се хареса на международното жури, водено от много награждавания пред последните години американец Дарън Аронофски. Той от своя страна посочи, че журито му няма да се влияе от "полова, расова или каквато и да е друга принадлежност на режисьорите, а ще се стреми да оценява филмите им максимално обективно". Знаем, че наградите са важно нещо за всеки творец, но няма как да задоволим създаделите на всички 19 заглавия в конкурса."
Според Койшет "филмът е сниман с много малко пари, налагаше се да ползваме, кучета, които на винаги бяха достатъчно обучени. Все пак успяхме да се справим и да разкажем една невероятна човешка история. В процеса на работа имаше много несигурности, но имаше и неща, за които бях абсолютно убедена, че няма как да не се случат. Първото беше, че рано или късно ще направя филм по невероятния сценарий на Мигел Барос, в който минуитите играят важна роля, а второто, че непременно ще снимам Бинош, Кикучи и Бърн.
"Изабел работеше с камерата като с четка", похвали режисьорката си Бинош. "От нас се искаше само да се оставим на собствените си емоции, колкото и противоречиви да са те. Ясно е, че никой не иска тъмнината на нощта, но тя съществува и ние не можем да не се съобразяваме с това."