Верен на амбицията си да привлича световно известни актьори, международният кинофестивал "Берлинале", който в момента се провежда в столицата на Германия, тази година, като че ли надмина себе си.

Първата бляскава поява бе на Никол Кидман. Звездата пристигна в Берлин, за да подкрепи "Кралицата на пустинята", най-новия филм на култовия германски режисьор Вернер Херцог. Прелестната австралийска носителка на "Оскар" отново представи себе си в ролята на реално съществувала личност, този път на изследователката и пътешественичката Гертруд Бел, жена с огромно значение за политиката на Британската колониална империя в Близкия изток в началото на 20-ти век.

От своя страна Херцог, доста далеч от собствения си съзерцателен филмов стил, изрази "тотална благодарност" към Кидман, която по време на близо трите месеца снимки "живя сред горещите пясъци на Сахара в Мароко. "Когато й предлагах ролята, преди да ми даде отговора си, тя ми зададе контра въпрос: "А мога ли да доведа и децата?", допълни Херцог.

Самата Кидман, която в продължение на няколко дни не се отдели от любимия си режисьор, го определи като "най-великолепно влюбения в природата творец на световното кино."

Много нашумялата (заради участието си в "Животът на Адел" на френския тунезиец Абделатиф Кешиш) и много чаровна Леа Сейду се появи в Берлин с нова роля. Тя е поредната Селестин от световно известното произведение на френския журналист, пътешественик и писател Октав Мирабо "Дневникът на една камериерка" в авторската интерпретация на Беноа Жако. Преди Сейду, в същата роля, но под ръководството на Луис Бунюел (1964 г.) и Жан Реноар (1946 г.) като Селестин са се изявявали Жана Моро и Полет Годар.

В Берлин веднага се заговори за изненадващото отсъствие на каквато и да е еротика, с каквато обикновено се свързва името на Сейду. Според местната преса адаптацията е "доста праволинейна, на моменти дори скучна, но за сметка на това дава път на една нарочно търсена, почти неподозираната невинност у Сейду."

С явно предпочитание към куршумено сиво-черните цветови комбинации елегантната Натали Порман се появи в Берлин по повод на участието си в "Рицар чаши" на вече спрягания за главен претедент за "Златна мечка" "Дървото на живота".

Верен на принципното си нежелание да участва в каквито и да е публични събития режисьорът Терънс Малик естествено не е в Берлин. Той не следи пряко отзвука на международната преса към успешно овладяната стилистика на студеното и нервно градско визионерство, винаги придружено от обичайния от него глас зад кадър.

Обичайните позиции "за" и "против" вече се изразиха в Берлин. Все пак, като че ли преобладава мнението, че историята на писателя от Лос Анджелис, с когото този път Малик занимава международната публика, е само бледо повторение на най-успешния му авторски филм до сега, а именно "Дървото на живота".

Шарлот Генсбург се оказа новата муза на Вим Вендерс. В най-новия му 3D филм "Всичко ще бъде добре" (показан извън конкурса), в който именитият режисьор (отново) разказва история за писател, но без глобални въпроси към човечеството в стил "Малик", а в търсене на конкретен и по възможност безболезнен начин, за преодоляване на тегнещото чувство за вина заради неволното убийство на дете.

Според Вендерс, който ще получи "Златна мечка" за цялостно творчество, "в ролята на майката на убитото дете Шарлот е прекрасна. Тя успява да внуши смирение и благородство, каквито май не е показвала в киното до сега."

Шарлот Рамплинг пък е великолепно остаряваща съпруга в английския "45 години" на Адрю Хейг. В една от най-драматичните и сдържани роли на този фестивал актрисата бързо се превърна в уважаван символ на европейското кино тук. Неин партньор по талант и майсторство е изключителният Том Къртней, чийто герой носи в сърцето си спомена за загиналата в нещастие негова първа любов цели 45 години. Черешката на тортата е френската грация Одри Тоту. Тя ще стои най-дълго в Берлин, тъй като е член на международното жури.