По цял ден Адри, както е известна за приятелите си, внимава в цифрите и сметките, в тая работа въображение и творческа мисъл са крайно непрепоръчителни. Но затова пък с размах на тези потискани по време на работа заложби, вечер, тя преплита в точно пресметнато съвършенство естествени елементи, за да покаже на светло... романтиката. Точно така, прави лампи от какво ли не. Никога няма да забрави първата си. Направила я е от парче греда, останала от майсторите, след като поставили покрива на къщата й. Добавила картон и един клон. Сглобила тези елементи, като ги заковала един за друг с пирони. Едва ли не вдъхновението за тази лампа дошло от желанието да се оползотвори парче… греда.

Оттогава вече четири години тя не спира да майстори. Първите са за чисто новата къща, в която всяка лампа прави впечатление и то не само с първото посещение. Не, не е нова лампа, обяснява често на приятелите си, просто съм я малко променила.

Сучи и върти дълго върху всяка една лампа, в основата на която винаги е залегнал някой… клон. Най-трудното е да реши какво да го прави. Често първо този клон стои на централно място в хола. След дълго съзерцание, някой път още по-дълго Адри вече знае каква лампа ще се получи от него. "Понякога месеци минават, а аз все го гледам, и гледам… и той ме гледа."

После изведнъж идеята блясва в 100 вата и тогава започва трескава работа. Тази работа понякога отнема часове, друг път - десетки дни.

В майсторенето на лампа често има и смешни моменти. "Един ден Гришо, а той е учен, фолклорист и пише книга - се е разбачкал вдъхновено на компютъра на горния етаж, а аз долу - по тока на една лампа. И стана късо, и изпатка така яко, токът спря, а Гриша търчи и реве: Файлааа миии!"

За всеки клон Адри има история. И в река е газила, и в море, и от планината е довличала. "Намерих си го в реката - огромен дънер. Нагазих и с бутане, тикане и дърпане някак го измъкнах. И защото е рибарско местенцето и рибарите там си палят огньове, трябваше да го скрия някъде, за да не иде за подклаждане. Пак влачене до скришно място. Замаскирах го с треви и лиани."

След няколко дни с приятеля й се върнали с колата, замъкнали дънера и следващите пет дни къщата им миришела на блато.

Друг път рибари се втурнали да й помагат да си измъкне един клон. "А най-смешна бях с колелото - цялата мокра и с един дълъг клон на рамо".

Дървото е задължителен материал, той присъства във всяка лампа, която тя изработва. Още прежда, хартия, метал (за да държи лампата). Адри се привързва лесно към лампите си, но трудно се разделя с тях, освен ако не ги подарява.

Адриана Бояджиева е един от авторите, които участваха във Fusion Art Fest в София - фестивал за алтернативно изкуство. Там бе първата й изложба. "Още първия ден, когато попаднах там, пожелах да се прибера час по-скоро и да довърша лампата с цигулката…"

Сега мечтата й е за самостоятелна изложба.