Криминален любовен разказ

"Събудих се сама в леглото, бях чорлава, а гримът ми не беше мръднал, само червилото леко беше променило формата на устните ми."

Това е фантастика. Но нито научна, нито художествена, а просто слаба. Откъсът показва моменти на непознаване на българската граматика и пунктуация. Вътрешният монолог има известна реалистичност, ама не съвсем. Диалогът е толкова измислен, че дори не е отегчителен.

• 6 12
• Докладване

Хм, започва интригуващо. Желая успех на автора. Още повече, че в тоя жанр големите майстори са си казали категорично думата. Чета много и безразборно, но Чандлър е...нямам думи. И друг път съм споделял, че авторът трябва да създаде атмосфера на книгата-чрез героя си, обстановката, случките, дори храна и напитки. Марлоу, макар и небрежно да споменава за коктейла си, ти идва да го грабнеш от ръцете му.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#1] от "doneva_a":

Е, недей с лошо де...

• 1 1
• Докладване

Вече започвам да се ядосвам!
Първо, Дневник, толкова ли нямате какво друго да публикувате, че слагате всичко на страниците, което ви се предлага?
Няма ли някой,в тази редакция, който да може да прави разлика между добро, лошо и ужасно писане?
Или на издателство не може да се отказва? Или някой от редакцията получава книжките, и как да не пусне текста!
Тук ще станете като блогърите в България, и те, милите, не могат да отказват и тъй като получават книгите безплатно, ,и искат да продължат да получават книги безплатно и за в бъдеще, всичките им ревюта за книги са в рейнджа между изключителни и невероятни...
Но, да знаете, така не правите добра услуга на никой от веригата-писател, издател, читател!
Сиела, също, нямам идея има ли някой въобще в това издателство, който да работи като редактор. Като гледам от този текст, мисля, няма!

• 2 9
• Докладване

[quote#2:"man_un"]И друг път съм споделял, че авторът трябва да създаде атмосфера на книгата-чрез героя си, обстановката, случките, дори храна и напитки. [/quote]
Еййй, не слушат това днешните автори и....те така....
Иначе клонинг на Марлоу - четиридесетгодишна, вечно изтрезняваща детективка на име Антония, обслужваща комшии с имена Дарий и Марк Аврелий / Антониус/ си е интригуващо постижение
Репликата "Може ли едни слънчеви очила." също кефи!

• 0 6
• Докладване

Тъй ли нямаше нещо не толкова измислено?!

• 0 4
• Докладване

Гората плаче, четейки този автор.
Оставяме настрана маниерниченето във всичките му форми, в последното изречение има граматическа грешка

"седна на леглото и ме гледаше"

е достойно за изказване на ром със средно образование, но не и за нещо, издадено от Сиела и публикувано в уважавания от нас вестник.

• 0 7
• Докладване

До коментар [#4] от "Додо":

Уважаема колежке (ако съм разбрал правилно). Тенденцията за величаене на посредствеността с всички възможни изразни и технически средства съвсем не е патент на редакцията на Дневник, опазил ги Бог.
Като един верен сторонник на западната култура и ценности, Дневник просто се опитва да копира една изключително неприятна (а също и пагубна за homo sapiens) практика, която от политиката се е пренесла в културата на запад. Става дума за признаването на правото на всеки на мнение, съответно за творчество. Най-притеснителното в този модел не е бълваната на конвеер глупост, но готовността на мейнстрийм медиите да дават позитивни ревюта за всяка изцепка на който и да е. Всички излизащи филми са "блокбастъри" и "чартбрейкъри", албумите дебютират като "намбър уан албум аут нау", книгите обикновено са "грипинг", "мастърпийс", "ъмейзинг", последвани от задължително 4-5 звезди... Докато един ден достигнем до колуминацията на тази политика - сцената от филма "Идиокрация", където в киното публиката гледаше фийчър филм с пърдящ задник и умираше от смях при всеки протуберанс. Ерго, аз не съм оптимист.

• 2 5
• Докладване

До коментар [#5] от "nenad":

Развеселихте ме! ))) Умеете да хванете същността за древноримските крилца, пропускайки че Марк Антоний е прикрит зад детективския псевдоним "Г-жа Антоанета".

• 1 3
• Докладване

До коментар [#8] от "tsu":

Колега съм, колега съм
Имате много добри попадения в коментара си

И, да, не са само Дневник, ама, нали, сега, ние в Дневник пишем коментари, та, аз така, с добре чувство
Но е наложителен някакъв контрол и прилагане на някакви критерии, това ми беше мисълта.
А за общата картина, или за българската, аз само ще кажа, че всяка стихосбирка в България е най-великата, всеки поет е най-великият, всеки нов роман е изключително хипер ултра мега голямо постижение. А истината е, че всичко е едни такива услуги, аз на мен, ти на теб, и , очакваш, като кажеш, че на някого книгата е хипер добра, ти просто очакваш, когато викнеш пък същият този, да говори за твоят книга, и той да каже за нея такива неща. Ей такава е картината при книгите. Но, и не само. Аз само илюстрирам с примери ситуацията.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#1] от "doneva_a":

Ами тази блестяща мисъл:

"Зачудих се, докога ще се прибирам сама и реших, че докогато си искам. "

Тук въобще не говорим за граматическата издържаност.

Прилича на написано от четвъртокласник.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#4] от "Додо":

Виж ревюто на гореизтипосаното "произведение" в "най-големия" български блог за книги.

Направо да му се завие свят на човек.

Ако вярвах в теорията на конспирацията, щях да кажа, че целта е и малкото останали четящи хора да бъдат отказани да четат. Завинаги.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#12] от "sgannn":

Не вярвам да е организирано, да не говорим за някакви конспирация, но определено това е резултатът, хората престават да четат български книги. Може да има и добри попадения от време навреме, но на една прилична българска книга има поне 10 като горните.
Причината е, че, масово, в българските издателства не се върши никаква качествена работа. А то не е трудно, да видят как работят немските издателства, френските, сръбските, унгарските, американските и още и още...
А за прехласващите си блогъри, там е ясно-хвалене на всичко, което получават от издателите.

• 0 2
• Докладване