Националната опера и балет ще постави операта "Тристан и Изолда" на Рихард Вагнер за първи път в България на 26 февруари.
Националната опера и балет ще постави операта "Тристан и Изолда" на Рихард Вагнер за първи път в България на 26 февруари. 
Първата премира на "Тристан и Изолда" се е състояла преди 150 г. в Мюнхен, а сега тя ще оживее под режисурата на директора на Националната опера Пламен Карталов. 
Операта в 3 действия разглежда темите за любовта и спасението, а ролята на Изолда ще бъде изпълнена от три певици - Радостина Николаева, Мариана Цветкова и Цветана Бандаловска. 
В ролята на Тристан влизат тенорът от Софийската опера Мартин Илиев и гост-изпълнителят от Австрия Петер Свенсон. 
Операта е вдъхновена от легендата за Тристан и Изолда и известният рицарски роман на Готфрид от Страсбург от XII със същото заглавие за обречената любов на рицаря Тристан и ирландската принцеса Изолда. Смята се, че тя стои в основата на легендата за крал Артур и Гуиневир. 
Вагнер използва за своето либрето елементи от различни епохи и варианти на легендата за Тристан и Изолда – френски, келтски, исландски, германски, британски, като в основата остават древните митове за природата. 
Предисторията, разказана от Готфрид от Страсбург, не е включена в действието. Тя присъства в спектакъла единствено в разказите на Изолда. 
Името Тристан най-вероятно идва от келтското Дристан, което означава "бурен вятър". Родствената му дума на санскритски звучи като "Дритстан" и означава "самохвален", пише Софийската опера и балет.
Името на Изолда също има интересен произход. Наименованието на град Айзенах произлиза от името на древната германска богиня на зимата Иза, смятат немски езиковеди. Близо до града е била планината Холда, където според легендите живяла фрау Холда, германизираната Венера. Езиковедите смятат, че от сливането на имената Иза и Холда се е получило името на главната героиня в операта "Тристан и Изолда".
"Тристан и Изолда" се нуждае от огромен терен и добро осветление, смята режисьорът Пламен Карталов.
То е дело на Андрей Хайдиник, с мултимедийните ефекти на Георги Христов. Диригенти са Константин Тринкс и Велизар Генчев, а автори на сценографията и костюмите - Миодраг Табачки и Лео Кулаш.
Операта е с продължителност 4 часа и ще може да се види още 4 пъти до средата на месец март. 