Веселин Плачков, актьор: По-голяма роля от тази на Левски няма
Веселин Плачков е актьорът, превъплътил се в образа на Васил Левски във филма на Максим Генчев "Дякон Левски", чиято премиера беше на 19 февруари. И ако филмът предизвика противоречиви мнения, отзивите за играта на Плачков бяха добри.
Той е роден в Плевен през 1980 г. Живял за кратко в Смолян, по-голямата част от ученическите си години прекарва в Белене, където завършва и средното си образование. През 1999 г. е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова, а четири години по-късно започва да играе в драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен.
Актьорът разказва, че денят му обикновено започва около 4.00 часа сутринта. Член е на прабългарската школа "Бага-Тур", където се учи на физическа издръжливост, езда и стрелба с лък.
Какво предизвикателство беше ролята на Васил Левски?
- По-голяма роля от тази на Левски няма, но човек не трябва да приема фактите за даденост, а да се развива постоянно. Притеснявах се дали ще оправдая очакванията на екипа, а не дали проектът ще е успешен или не. След като видях, че ми се довериха, започнах да мисля за реакцията на публиката. Сега мисля как да надграждам.
"Дякон Левски" беше критикуван, че не е исторически достоверен. Какво мислите Вие?
- Представите на хората за Левски са различни. Още в първия снимачен ден осъзнах, че не знам много неща около личността му. Имах различни нагласи, преди екипът да ми представи концепцията си. Не обвинявам хората, че не я разбират. Филмът е един прочит...
Може би имаше очаквания за повече патетика. Чака се цитатчето, точните думички, а не се обръща внимание на монолога, който води към основната идея. Може би някои са очаквали един зализан младеж, с мустачки, бяла якичка, който да ходи и рецитира.
Какво ще кажете за прословутата псувня на Левски във филма?
- Има филми, в които се показва употреба на наркотици, има проститутки, но това явно не е проблем. Когато героят изругае този, който иска да го хвърли на кучетата, убие, става проблем... Разбира се, можеше да минем и без псувнята, но екипът искаше да я има и аз твърдо застанах зад тази идея.
Има много критики за излишно насилие на екрана.
- Свикнахме да наричаме нещата с всякакви имена, но не и с истинските им. В онези времена хората са били убивани, бити, изнасилвани. Това, което присъства във филма, е за секунди. Целта му е да подсили основното действие. Фактите са, че салоните са пълни.
Филмът не получи държавно финансиране. Смятате ли, че не убедихте институциите с проекта си?
- Обърквам се от апатията на държавата. Никой не си направи труда да помогне. Аз лично съм бил на много срещи с депутати, но повечето ни подминаха с абсолютна апатия. Срещахме се и с бизнесмени, но те искаха да вкараме продуктово позициониране.
Предприехте ли специална физическа подготовка за ролята?
- Моите приятели от "Бага-Тур" ми помогнаха с физическата подготовка. Научих се да яздя и да стрелям с лък. Правя си различни упражнения и сред природата. Трябва да си много добре подготвен за да издържиш 16-часов снимачен ден.
Това е първата Ви филмова роля. Колко различно преживяване беше от това, което правите в театъра?
- Разликите са огромни. Спецификата на актьорската игра пред камера е друга. В театъра имаш реален опонент срещу себе си, публиката е критерий. В киното трябва да предвиждаш сцените. Радвам се, че имах опитни актьори около себе си, които да ми помагат.
Имахте ли противоречия с режисьора?
- Това е нормално и за киното, и за театъра, Разбира се, че имаше доста противоречия, но съм се вслушвал в екипа.
Чувствахте ли се некомфортно в някоя от сцените?
- Да, имаше един момент в къщата на Иванчо Хаджипенчович. Тогава блокирах тотално. Попадаш в ситуация, когато всички те чакат и знаеш, че всеки час струва пари. Има режисьори и актьори, които ще ти смачкат самочувствието. При нас ситуацията не беше такава. Имах огромна подкрепа зад себе си.
Получихте ли предложения за участие в нови проекти?
- Отворен съм за всякакви предложения, стига те да са разумни. Не винаги парите са водещи при мен. Никога няма да приема пари, независимо, колко са те, за да се излагам по телевизията. Актьорът трябва да учи на морал. Как да повярват хората в мен, ако ме видят да се правя на шут по телевизията? Превърнаха професията ни в шоубизнес.
Може ли да се каже, че българското кино се възражда?
- Не е сериозно да говорим за ренесанс на българското кино. В момента се получават епизодични неща. Нямаме критерий за кино. Темите са ни злободневни, обърнати към битовата култура. Освен това никой не иска да дава пари за българското кино. Вина имаме и актьорите, и режисьорите. Нужно е държавно участие, за да могат хората да гледат кино на достъпни цени, а то липсва. Харесвам предимно старите български филми.
Подобно ли Ви е мнението за театъра?
- Театърът се съживи. Радвам се, че в София се чака за билети. Но тук има пренасищане и се играят всякакви представления. София не е България и в провинцията има не по-малко стойностни актьори и публика. За съжаление в по-малките градове се създаде тенденцията да гостуват само актьори, които се показват и по телевизията. Често качеството остава на втори план. Друг е въпросът, че традициите се изгубиха. В Белене например живеят около 5 хиляди души, а има три театрални състава. Въпрос на отговорност.
Какво играете в плевенския театър "Иван Радоев"? Кое е следващото представление, в което ще участвате?
- Изиграл съм всякакви роли и характери за 12-те си години в театъра. Радвам се, че съм имал шанса да влизам в различно амплоа, защото така се развивам. Играл съм острокомедийни роли, руска класика, съвременни представления. Любими са ми ролите като Хеликон в "Калигула" и Пиер Миняр във "Вечеря за глупаци". Благодарен съм на съдбата и на хората, които ми се довериха с толкова много роли.
Готвим "Пролетно тайнство". Влизам в ролята на композитора Игор Стравински. Екипът ни е страхотен. Ще си партнирам със Стефка Янорова и Красимира Кузманова, а режисьор е Бойко Илиев. За ролята ще се уча да свиря на пиано. Премиерата вероятно ще бъде около средата на април.
Какво четете?
- Майка ми е библиотекар, за това чета това, което ми каже (смее се). Но основно си чета пиесите.