За първи път Градската художествена галерия във Варна представя ретроспективна изложба на Александър Мутафов. Тя е част от голямата експозиция на Националната галерия, подготвена за 135 годишнината на художника през миналата година. В експозицията участват 97 творби (от близо 200 в София) -голяма част от маслените картини и графичния архив на художника от Националната галерия и всички от Шумен (родният град на Мутафов) и Варна, където е израснал.

Александър Мутафов е един от най-значителните представители на новата българска живопис, майстор на пастела, акварела и рисунката, създател на българския морския пейзаж. Роден в Шумен, той прекарва детството си и завършва гимназия във Варна. Следва живопис в академия Албертина, Торино и в Мюнхенската академия. Първоначално е на свободна практика в София, по-късно е учител в Дупница, а между 1920 и 1932 е професор в Художествената академия.Членува и излага на изложбите на "Съвременно изкуство", дружество "Лада", "Родно изкуство" и "Дружество на художниците". По време на Балканската война е доброволец, а през Първата световна война е мобилизиран като военен художник във флота.

Александър Мутафов е сред най-продуктивните български художници. Първата му изложба е във Варна през 1904, а в София е през 1914. До края на живота си урежда 17 самостоятелни изложби в България и чужбина и участва в най-значителните изложби на съвременно българско изкуство в чужбина. Оставил е уникални подробни записки за изложбите, откупките и цените на картините си.

В първия период от творчеството си (до към 1909) художникът се увлича от символизма, след това се насочва към импресионизма. Войните прекъсват този ведър лиричен етап. През войната създава многобройни рисунки, акварели и маслени картини, повечето от които се пазят в Националния военно-исторически музей в София и Военноморския музей във Варна. През 20-те години се утвърждава като маринист. Мутафов е откривателят на нашия морски бряг и учител на всички наши маринисти. Той е откривател и на стария Созопол с рибарите и дървените старинни къщи. В средата на 30-те той е в своя апогей и създава най-значителните си творби - Голямата вълна, Морска симфония, Емине, Синята лодка (в изложбата е представен малък вариант), По вълните, Зима над морето. На международното художествено изложение в Париж през 1937 е удостоен със сребърен медал за картината "Синята лодка". През същата година построява ателието си в края на стария Созопол. Сега вила "Буря" в местността Харманите е къща-музей.