Мирослав Слабошпицки, режисьор: Украйна сега е невероятен материал за кино

Не познава живота в интернатите, а прави филм за тях, търси сензацията и създава стереотипи. В това отношение да се поучи от американското кино - филми по действителни случаи и леко драматизиране на сюжета с цел засилване на кинематографическия ефект.

• 15 12
• Докладване

ОК, няма да коментирам повече в подобни теми, щом коментарът ми не се харесва, но и не се посочва какво.

• 8 9
• Докладване

До коментар [#1] от "Тsonkoo

Филмът не е документален, така че няма защо да касае съвременното състояние на интернатите. Вероятно има предвид, че не е социален работник или правозащитник, за да ги коментира. А ти вероятно имаш минус заради грандиозното обобщение.

• 4 14
• Докладване

До коментар [#3] от "miss_psykes":

Именно, it's your turn, go ahead!

• 8 5
• Докладване

В Украйна хора страдат и умират, лешояда пари тръгнал да прави от това. Да отиде да снима на място и да му напукат каската с куршуми - тъкмо от екипа ще използват смъртта му като реклама.

• 6 10
• Докладване

И в техните интернати,като в нашите.Гавра с достойнството на децата.

• 2 8
• Докладване

Филмът е достоен да се види.
За нямото кино веднага се сеща човек. И толкова по-забележително, че става дума за естествена практика и общуването през целия живот на хората със слухови увреждания.

Сюжетът - леко инерционен, без инерцията да е изведена като послание, което би било възможно. Но не пречи, толкова е сполучлива рамката и добър кастинга, само към края двете девойки малко изостават в изпълнението.

Финалът - неубедителен, та накрая чак дрънка на кухо. Но даже и това не пречи на общото впечатление от филма.

• 3 5
• Докладване

И като любопитно съвпадение да кажа, че на прожекцията, на която бях имаше човек, който получи сърдечен пристъп.

• 4 4
• Докладване

Фактът , че за господин режисьора киевската хунта за по малко от година умъртви десетки хиляди украински граждани и така създава предпоставки за киноизкуство е меко казано циничен!

• 6 5
• Докладване

Филмът е изключително натуралистичен, което стъписва не малка част от зрителите. Това, което ме впечатли приятно, е начинът, по който е заснет - камерата следи героите, понякога застива и оставя действието само да се разкрива. Както се казва, киното показва, а не разказва.
Що се отнася до познанието на интернатите - първо, предполагам, че човекът ги познава до степен, каквато му е нужна. Още повече е имал консултант. Второ, филмът не случайно се казва "Племето", защото не е точно и само за интернатите, а по-скоро за приобщаването, животът и излизането от живот в племе (глутница).
Пак казвам, филмът не е за хора със слаби сърца, но лично мен ме впечатли точно като кино. Остава да видим, как ще се развие режисьорът по-нататък.

• 3 6
• Докладване