- Да, случи ми се като личен опит. В Щутгарт сме Радиосимфоничен оркестър, такъв има и във Фрайбург. Досега двата оркестъра бяхме отделни. От 2016 ни събират. Беше голям шок за Германия като страна с най-уреден живот за музикантите и с много оркестри, страна с такава култура и традиции, с добра икономика, а и Щутгарт е богат град, какво ли не се строи, но ето, за оркестрите – толкова. Това е първото събиране на оркестри и двата много добри, като всеки от тях си има собствен профил, пълним нашата зала – 2000 души, всеки път. Финансово е решено от радиото. Толкова са строги законите в Германия, че ние като радиооркестър не можем и да търсим частни спонсори. Във Фрайбург - красив град, от по-малките, но с голяма култура, правиха много повече протести от нас. То и до духа на оркестъра, ние по-скоро предвидихме че няма връщане и трябва да направим максималното оттук нататък. Голяма тема беше и кой ще е главният град – Щутгарт или Фрайбург. А те са далече един от друг – на 260 км. Хората са си купили къщи, децата... И сега тези 100 души трябва да дойдат.

Ще бъде интересно, те също са много добър оркестър. Но все пак това са два оркестъра с различен характер, стил, традиции. От една страна, е тъжно, защото нашата традиция с Челибидаки, Норингтън – те са имали такива златни години, свършва – било е досега. Вече ще сме нов оркестър, даже не знам точно как ще се казва.

- Ще станем огромен състав – за нас това е по-добре, отколкото сега. С идеята за много по-висок бюджет, за да се канят добри диригенти. В началото няма да имаме шеф-диригент.

 

- След нас се започна: в Берлин се говори че ще събират, във Франция, в Холандия. Това е за съжаление кризата. В Англия, понеже е повече частното спонсорство, е друго. Оркестрите са свободни, с малки изключения като Ковънт гардън, другите – работиш на проект, плащат ти и това е. Нямаш никаква застраховка, ако си болен, какво става? Докато в Германия е много по-сигурно. Явно трудно се поддържа, макар че защо? Щутгарт е град с традиции, с пари. И въпреки това проблем са двата радиооркестъра към SWR. Отразява се на музиката определено.

- При нас в оркестъра в Щутгарт, това е по-малко валидно, точно заради работата ни с Роджър Норингтън. Дори най-традиционните неща, правени от Фуртвенглер и Челибидаки, при него са тотално различни. В репертоара на немските оркестри може да съществува тенденцията "това се свири така", но вече има голяма освободеност при всички млади диригенти. Става по-трудно за диригентите. Към тях очакванията са да бъдат приятни. Не може да има диктатура. не може да има "само така". Младите трудно намират баланса – хем да имат силна концепция, но да бъдат отворени и приятни, а и оркестърът да не им се качи на главата. Трябва да е много влиятелен, но точно премерен, за да не стигне до крайност. Трудно е. Ние, понеже работим с Норингтън, сме много по-разчупени. Той правеше Брамс точно против "това е така" и "идва от традицията". Отворени сме да свирим по различен начин. Но често се случва, идва някой млад, който казва: Да, няма да свирим това така, защото аз искам да го интерпретирам по друг начин. Това също невинаги работи, ако не е убедително и ако той не е убедителен. Иначе става анархия. Нищо не се получава, ако някой го прави само заради идеята че трябва да се изсвири по друг начин. Та то е комбинация от: силна личност – убеден, стойностна идея и толкова да вярва в нея, че разпалва всички. С Норингтън сме го правили, но всичките са убедени и искат да го направят.

- С годините искаш да го направиш удобно и убедително за тебе. Стремиш се да изпълниш нещо, в което вярваш ти, а не защото някой ти го казва. Получава се с времето. Но по този начин съм сигурна, че ще се хареса и на публиката.

- Да, има го този момент. Първо си под влиянието на учителите, отиваш на урок и той ти казва: Само така се свири! Този лък не можеш да го разделиш, защото трябва да бъде легато! – така е написано. Ок, но след това човек трябва да може сам да види и сам да стигне до интерпретацията, в която вярва. Хубаво е, че всички научени неща помагат. Но има примери, в които дори Бетовен аплодира цигуларя, слушайки го в Кройцерова соната съвсем спонтанно да прави някаква каденца. Т.е., дори и строгите композитори са се радвали, когато някой нещо импровизира. С оркестъра сега една цигуларка на Бетовен концерт, свири съвсем различна каденца, която композиторът е написал за пиано концерта, толкова лудост, като Паганини звучи. Те, композиторите, обичат импровизациите. И сега ние да си мислим, че трябва да го свириш по еди си какъв начин? Има някакви неща, които естествено гледаш все пак като човек музикант, четеш партитура, но след като си достатъчно зрял, със собствено мнение, изграждане и виждане за този концерт и да се чувстваш като в затвор... Другото е лимитиращо, чувстваш, че не можеш да мръднеш нито йота. И не това е целта на композиторите. В една от срещите ми с Добринка Табакова тя като композитор също каза: Когато работиш с добри изпълнители и изсвирят нещо даже да не си го мислил, то провокира и ти харесва. А такова изявление да чуеш от млад композитор... много е хубаво. Сещат се за още нещо, носи им нова идея. Виждат, че може да бъде толкова красиво и така. За мене е много важно изпълнителят да чувства, че има свобода. Едно такова освобождаване... Защото ти си човекът, който най-добре и убедително трябва да представи композитора. А то е убедително, ако вярваш в него, не следвайки някакви догми, защото процесът става общ.

- Първото най-важно е контактът диригент – солист. Ако двамата се разбират, тогава оркестърът се включва директно. Ако не се разбират, тогава и за оркестъра става сложно, раздвоен между единия и другия. Аз не познавам винаги диригента, но се надявам да се сработя. Хубаво е да се получи по добър начин, казвам го и като концертмайстор, и като солист. Затова някои солисти не искат да имат диригент. Например за камерна музика – Вивалди, Моцарт. Съвсем спокойно солистът може без диригент.

- Всички искат да бъдат диригенти, на пиедестала. Може би заради чувството, че от теб зависи. Или пък да усетят музиката и от тази гледна точка. Различно е.

- Искам първо да ми е интересно като репертоар, да искам да го направя. Не ми е целта да правя нещо за бройка.

- Понякога нещо ново. Сега Брамс исках да изсвиря. Не бях го свирила отдавна. За мене е един от най-хубавите концерти. Като музика е невероятен. Можеш непрекъснато да откриваш нови неща, да го видиш и по друг начин, да го интерпретираш по-различно. Свиренето на Брамс е уникално преживяване за изпълнителя, а и за публиката. Процес по време на живо свирене. Обичам също и камерна музика. Квартети, понеже не съм свирила толкова.

- А, не знам. Имам възможност догодина да свиря повече с квартет от Щутгарт, ще правим няколко програми и концерти. За този етап е ново, затова ми е интересно. Може да доведе до нещо друго, но в момента е на етап – искам да го направя.

- Много е важна. За съжаление те са толкова скъпи, че сложно се сдобиваш с тях. Аз съм щастлива, че имам хубава цигулка. И лък искаш да имаш. Искаш да имаш повече – в оптималния случай да имаш няколко, за да ги сменяш в зависимост от това, което свириш. Голям проблем е за много изпълнители. И непрекъснато виждаш "това ми липсва и това, искам такава цигулка". В действителност тези най-най-големи солисти имат страхотни инструменти.