Изложбата в парижкия музей представя най-подробния досега нагледен разказ за бита и културата на траките.
Изложбата "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България" беше открита тази седмица в парижкия музей Лувър, където може да бъде разгледана до 20 юли. 
Експозицията е разположена в крило "Ришельо" на музея, което има самостоятелен вход, но може да бъде разгледана с общ музеен билет. Тя събира общо близо 1700 експоната - 1629 от фондовете на 17 български музея и 20 от чужди колекции като тази на Британския музей и самия Лувър.
Целта й не е просто да показва предмети, а да изгради най-подробния досега нагледен разказ за бита и културата на траките, казват създателите й.
Експозиционната концепция е дело на френските специалисти д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо и българските им колеги проф. Тотко Стоянов от Софийския университет и доц Милена Тонкова от НИМ под ръководството на президента на Лувъра Жан-Люк Мартинез.
По идея на френската страна "Епопея на тракийските царе" се фокусира върху Одриското царство, периода на най-голям разцвет на Тракия - между V и първата половина на III в. пр. Хр., от владетеля Терес I до Севт III. 
Разказът започва с Le banquet de Teree, "Банкетът на Терес" на Рубенс от 1660 г. от колекцията на мадридския "Прадо". Вази и изображения в тази зала показват траките така, както ги интерпретира и познава гръцкото и после - западното изкуство. 
Пищните погребения на одриските аристократи дават най-много свидетелства за епохата. В пълния си инвентар са представени некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница - банкетни съдове, въоражение, накити и аксесоари, инсигнии на властта. 
Параден наколенник от некропола при Златиница - сребро с позлата, Национален исторически музей, І пол. на ІV в. пр. Хр. 
В центъра на изложбата и третата от четирите й части е инвентарът на могилата "Голяма косматка" край Казанлък, смятана за гроб на Севт III (края на IV в пр. Хр.).
Изложени са всички артефакти - шлем с неговото име, наколенници, златен венец, инкрустирани със злато меч и ножница, златна чаша, кани, амфори, украси на конска амуниция, нишки от златотъкан килим, пиксидата с форма на мида и други.
Бронзовата глава на Севт III е най-ценният предмет в "Епопея на тракийските царе", пише Министерство на културата. 
Златният венец от могилата "Голяма косматка" 
Наколенниците на Севт III. 
Гробниците в Казанлък и Свещари също са показани чрез фотопана. 
Фиала (съд за жертвоприношения) от Рогозенското съкровище. По принцип се съхранява в историческия музей на Враца.
"Епопея на тракийските царе" За пръв път са представя подробно и градския бит и култура на важни одриски селища като Севтополис.
В изложбата са представени съседските на одрисите племена на чрез артефакти от Хелис - столицата на гетите и Могиланската могила, смятана за царско погребение на трибалите.
Чрез реконструкция ще бъдат показани група съдове и къща №5 от Севтополис, която дава представа за вида на тези елинистични жилища -на два етажа с колонада и качествена архитектура, разказва проф. Тотко Стоянов пред "Труд". "Има и реконструкция на фасадата на гробницата, от която е релефът с лъва от Стрелча."
На снимката: накити от женско погребение в Могиланската могила, вероятно на трибалска принцеса.
Накит от Могиланската могила. 
Те са изложени в последната зала на "Епопея на тракийските крале" редом до известни съкровища като Боровското и Панагюрското, находки от крайбрежните гръцки градове, както и култови предмети, илюстриращи религията на траките. 
Боровското съкровище (на снимката) е състои от пет сребърни предмета с позлата – три ритона, една каничка-ритон и разлата купа.
Заради надписа "На Котис от Беос" се мята, че то е било подарък за един от последните велики одриски царе, Котис I от град Беос в Югоизточна Тракия на Мраморно море.
То е намерено в Борово, Русенско - земите североизточно от Одриското царство, принадлежали на гетите. То може да се види в Регионален исторически музей- Русе. 
Панагюрското златно съкровище 
Изложбата идва с подробен каталог със статии на български, но предимно чуждестранни специалисти - сериозен принос в тракологията, според българските куратори на изложбата. 
Освен постиженията на българската археология трябва да се отчетат и усилията на реставраторския екип, работил в изключително кратки срокове - едва от ноември, стана известно на българо-френския семинар, проведен преди малко повече от месец в София. 