Телефонът ми вибрира. Моята приятелка е била "на лов за информация" и ми потвърждава, че на първа страница на Клоузър ще публикуват снимка, на която се вижда как Франсоа излиза от дома на актрисата Жюли Гайе. Сърцето ми ще се пръсне. Опитвам се да запазя спокойствие. Подавам телефона си на Патрис Бианкон, за да прочете съобщението. Нямам никакви тайни от него. "Виж, това е по нашата тема." Тонът ми е възможно най-равен. Приятели сме от почти двадесет години, така че се разбираме само с поглед. Правя се на безразлична: "Ще го обсъдим след малко".

Насилвам се да се включа отново в разговора с хората от яслата, но в главата ми се блъскат най-различни мисли. Говорим за епидемията от варицела. Докато кимам с глава, предупреждавам с есемес Франсоа за информацията от Клоузър. Това вече не е слух, а факт. 

Той ми отговаря веднага: "Да се срещнем в апартамента в 15 часа".

Време е да си вземем довиждане с директорката на яслата. Пред мен има само една уличка за пресичане, една малка уличка, която дели яслата от Елисейския дворец и нашия личен апартамент там. Това е най-опасната улица, която съм пресичала през целия си живот. Макар че нито една кола няма достъп до нея без специален пропуск, имам чувството, че пресичам оживена магистрала със затворени очи.

Набързо изкачвам стъпалата, които водят към крилото с апартамента. Франсоа вече е в спалнята, от чиито прозорци се виждат стогодишните дървета на близкия парк. Сядаме на леглото. Всеки от страната, от която спи. Успявам да произнеса само:

- Е?

- Ами, вярно е, отговаря той.

- Кое е вярно? Спиш ли с това момиче?

- Да, – признава той и се изтяга назад, подпирайки се с ръка.

Седим един до друг на огромното легло. Не мога да хвана погледа му, който ми бяга. Въпросите в мен напират:

- Откога? Как можа да се случи? Защо?

- От месец насам, казва той.

Запазвам спокойствие, не се нервирам, не викам. И не чупя чинии, както по-късно започнаха да разправят и да ми приписват измислени щети за милиони евро. Изобщо не изпадам в истерия, както се очаква. Дали не би могъл да внуши на останалите, че е бил само на вечеря у тях? Това го съветвам. Невъзможно е. Той знае, че снимката е направена на сутринта, след като е прекарал цялата нощ на нейния адрес, в апартамента, нает на нейно име. Защо да не разиграем тогава сценария "Клинтън"? Да се извини публично и да обещае, че повече няма да се вижда с нея. Можем да започнем отначало, не съм готова да го загубя.

Лъжите му малко по малко изплуват и истината излиза наяве. Той признава, че тази връзка е по-стара. Първо казва от месец, после от три, после от половин година и накрая става ясно, че е от една година.

- Няма да се справим. Ти никога няма да ми простиш - казва ми той.

После излиза, има среща в кабинета си. Неспособна съм да отида в моя и моля Патрис Бианкон да ме замести. Целия следобед оставам затворена в стаята. Опитвам се да си представя какво ще стане, хванала мобилния и дебнеща в Туитър първите коментари на сензационната новина. Опитвам се да разбера нещо повече за дълбочината на "репортажа". Разменям есемеси с най-близките си приятели, предупреждавам децата и майка си за онова, което предстои да се случи. Не бих искала да научат за скандала от пресата. Трябва да се подготвят.

Франсоа се връща за вечеря. Той изглежда по-смачкан от мен. Пак сме в спалнята. Изненадващо го намирам коленичил върху леглото. Хванал е главата си в ръце и е изпаднал в шок:

- Какво ще правим?

Той бегло използва "ние", за да опише история, в която аз вече нямам място. Това е за последно, скоро единствено "аз" ще бъде от значение

***

Защо стигнахме дотук? Какво се случи, че така се отдалечихме един от друг за толкова кратко време? Властта ни подейства като киселина, разяде любовта ни отвътре.

***

Това двуличие на Франсоа не ме учудва. Колко пъти само, докато още беше първи секретар на Социалистическата партия, съм го чувала да окуражава някой кандидат и след това да прави всичко възможно същият човек да не заеме даден пост. Както и тихомълком да организира провала на дадени избори, за да спечели някой друг. Той е политик до дъното на душата си. Подобни тактики са му втора природа.

***

Много пъти сме говорили за това мое усещане за непризнатост. Той не виждаше къде е проблемът, защото живеехме заедно и се обичахме. Един ден налепих по стената на кухнята мои снимки с бившия ми съпруг от времето, когато бяхме женени: от тях струеше щастие и любов. Франсоа беше изумен. В онзи ден разбра колко се усложнява животът ми от постоянното излагане на кадри и факти от дните му със Сеголен в пресата, а също, че имам нужда от неговата подкрепа и признателност.

***

Страстно обичах мъж, който вече не можеше да се посвети на връзката ни, както преди. Влюбена бях, но усещах, че той се отдалечава от мен след успеха си. Всичко се преобърна. Той ме искаше до себе си и ме чакаше толкова години, а сега бе президент и вече не бе същият човек. Не можеше да бъде същият. Франсоа сложи прегради на всичко и усещах, че не ме иска в политическия си живот, неочаквано се отдръпна. Смятах, че мога да понеса всичко или почти всичко, но не и това безразличие. Всяка жена има нужда от погледа на мъжа, когото обича. И аз съм като останалите.

***

Настъпи моментът да приключа с разказа си, написан със сълзи, безсъние и спомени, които още горят в мен. Благодаря за преживяването, благодаря за лудата любов, благодаря за пътуването до Елисейския дворец. Благодаря ти за бездната, в която ме хвърли. Научих много за теб, за другите и за себе си. Отсега нататък мога да съществувам, да вървя и да действам, без да се страхувам от чуждите погледи, без да искам одобрението ти. Имам желание да живея, да напиша още страници от тази странна книга, от това неповторимо пътуване на жената през живота. Това ще стане без теб. Нито бях омъжена, нито защитена. Може би единствено бях обичана толкова, колкото и аз обичах.