Как възприема "Травиата" неграмотен червеноармеец, докъде се развихрят бесовете и своеволията на съветската бюрокрация, може ли да се напие локомотив, как звучи псевдонаучният и неудържимо комичен жаргон на партсекретарите, как с помощта на Маркс и Троцки да опазиш жилището си от посегателствата на съветската власт... В кратките си разкази авторът на Майстора и Маргарита" отново разказва за сблъсъкът на личността с абсурдите на болшевишката система.

Пред районното управление на милицията се виеше опашка.

– Ехе-хе-хе-е-е. Стоиш, стоиш...

– И тук опашка.

– Какво да се прави! Вие, ако може да попитам, да не сте счетоводител?

– Не, касиер съм.

– Какво, дошли сте да ви арестуват ли?

– Ами да.

– Бива! А колко, позволете да узная, сте благоволили да свиете?

– Ами триста рублички.

– Нищо работа, младежо. Годинка. А като се вземе предвид чистосърдечното признание, пък нали и годишнината от Октомврийската революция наближава. Така че, едно на друго, ще излежите три месеца и ще си излезете по живо, по здраво.

– О, нима? Направо ме успокоявате. Щото съм изпаднал в отчаяние. Отидох вчера да се посъветвам с адвокат – пък той ме плаши, плаши, вика, по този член, вика, по-малко от две години строг затвор не можете се отърва.

– Ментосва той, младежо. Вярвайте на патилия. Ама чакайте, къде отивате? Стойте на опашката!

– Граждани, пуснете ме да вляза. Държавни пари профуках! Съвестта ме гори...

– Тука всекиго го гори, не само вас.

– Аз – избоботи бас – пропих държавен павилион на Мосселпром.

– Бива си те. Сега ще видиш ти. Направо ще те закопаят теб, раба божи.

– Нищо подобно. Ами ако съм невеж? Ако съм неразвит? Ами наследствените социални условия? А? Ами ако е първа съдимост? Ами ако съм алкохолик?

– Че как така тъкмо на теб, алкохолика, са ти връчили павилион с пиячка?

– А бе и аз тъй им думах...

– А вие какво?

– Аз, гражданино милиционерски шеф, изпитвам угризения на съвестта...

– Чакайте, не напирайте, аз също страдам от угризения...

– Моля, не така, чакам от десет сутринта...

– Говорете кратко: фамилно име, учреждение и колко.

– Фиолетов съм аз, Миша. Мъчат ме угризения...

– Колко?

– В Махретръста – двеста рубли.

– Сидорчук, отведи гражданина Фиолетов.

– Разрешете да взема четката си за зъби.

– Може. Вие колко?

– Седмина.

– Семейство ли?

– Тъй вярно.

– А колко им задигнахте?

– Пари – двеста, кожух, часовник, свещници.

– Не разбрах: кожухът учрежденски ли е?

– Че що. Не се занимаваме с учреждения. Частно семейство – на Щемпелман.

– Вие ли сте Щемпелман?

– Нищо подобно.

– Тогаз какво общо има Щемпелман?

– Таквоз, че го заклахме. Нали докладвам: седем души – и жената, и петте деца, и бабата.

– Сидорчук, Махрушин, вземете мерки за прекратяване!

– Но моля, отде накъде този е с предимство?

– Граждани, бъдете съзнателни, този е убиец.

– Какво като е убиец. Виж го ти, големеца! Може аз да съм взривил учреждение.

– Безобразие. Бюрокрация. Ще се оплачем.

***

В работническата мотриса на гара Р. работниците всеки ден шляпат карти. Играта на карти се е превърнала в постоянно занимание за работниците, при което те се псуват така, че не се трае.

Рабкор № 3009

Мотриса.

Лют тютюн.

– Бия с дамата!

– Обаче ние твоята дама по... (една нецензурна дума)! Шляп!

– А, така ли, тряс-пляс... (три нецензурни думи.)

– Иван Миколаич, бий с попа!

– Върви с твоя поп на... (една нецензурна дума.) За твоя поп си имаме тряс-прас-фрас (три нецензурни думи), щото си имаме туз!

– Аха, ще му види сметката двойка коз, на тоя дърт... (една нецензурна дума) по... (една нецензурна дума). Бам-бум-тряс! (три.)

Дрън!

– Момчета, кво беше това?

– Фарът, бум-бам-тарарам (три) се пръсна! Не издържа!

– Че то приказките на Иван Миколаич издържат ли се? Като изтърси нещо, гаче топ изгърмява.

– Цирк! Из онзи ден, братлета, мина жената на майстора по вагоните, а Васка тъкмо беше цакал валето на Иван Миколаич  с дама. Че като си отвори Иван устата... Ще те... вика!... Ще ти... вика. Еди-какво си твоята майка, вика, пък твоята дама, седем пъти таквоз, вика, тряс-прас-бам, вика. Нейната... вика! Аз ще я, вика! Ще рече човек, градушка удари гарата! Оназ, горкана, както се облегна на вагона, тъй си остана, не можа да шавне, ръцете, краката й треперят, прежълтяла. Изтърва си кошницата. Пък Иван Миколаич триетажни ги дипли. Към осем минути бесня. Родителите на дамата спомена, захвана се с лелята на валето, аз вика, таз леля – еди-какво си! Подир лелята пое по страничната линия – та племенничките ли не щеш, та снаха й и шурея й ли не изнасили. Сетне стигна до дедите, нечия прабаба обезчести, после подбра внуците. Най-сетне на осмата минута тресна далечен племенник с десятка пика и пусна клапата.

Оназ женa си обърса челото, вдигна си кошницата и си тръгна разревана.

– Нашата игра не понася на жени!

– Какво – на жени! Тука вчера довтаса един селянин на кон. Върза коня за бариерата, а Петя тъкмо довършваше робера и захвана приказки на едро. Пък конят стоя, що стоя, току плюна! Сетне се отвърза и дума:

– Махам се – казва, – накъдето ми видят очите. Щото таквиз срамотии през конския си живот не бях чувала.

Подир туй се мъчиха да я ловят два часа из полето.

– Аха, женска е била значи? (Три нецензурни думи.)

– Е, кобилка, то се знай.