видях човек с черна маска на лицето като терорист

и ми се искаше да му кажа:

излишно бързаш – убито е! аз го убих! и то точно това

което не трябваше да се убива

видях мъж с обица на носа и сякаш той беше в индия

и беше жена и ми се искаше да му кажа: напуснах я!

аз напуснах моята индия и няма да мога да се върна

дойдоха в къщи двама

 и донесоха старо кресло облечено в черна дамаска

 и стар кожен стол с облегалка като на трон и си казах:

ще се свия на креслото а тя ще седне на трона си

и това ще бъде завинаги

и ще мълчим и това ще бъде завинаги и ще мълчим

и това ще бъде моята вечност с нея

и ще текат водите на тая обич

както водите на тая чешма

ще текат и ще свършат както света

ще текат и ще свършат

а тая обич никога

Съградено и надписано за LL от А

ето виж слънцето изгрява

виж сега слънцето залязва

и лицето ти свети или потъмнява

и това е времето

няма друго време

освен това слънчево време

на радост и на скръб

виж сега луната изгрява

и косата ти зрее като пшеница

ето виж луната се рони

но косата ти зрее като пшеница

неумиращото не умира

защото не умее

ние умираме

защото имаме талант за това

вятърът в гората

камъкът в реката

имат космически талант –

те не умират

но когато ние се изправим

и аз те целуна

талантът на космоса е наш

и делвите на света са пълни