1986 е годината на най-досадната и повтаряема поп музика, а 1991 г. - на най-революционната. Това сочи ново университетско изследване на над 17 хиляди хита от периода 60-те години на 20 век - 2010 г., чиито резултати противоречат на канона на рокендрола.

Оказва се например, че хип-хопът е донесъл много повече разнообразие в щатските класации, отколкото "британската инвазия" от 1964 г., разказва "Индипендънт".

С помощта на музикалния сайт Last.fm и най-съвременните алгоритми за компютърно изследване на музиката учени от университите "Куин Мери" и "Империал колидж" в Лондон са анализирали над 17 хил. песни от класацията "Билборд топ 100".

Софтуерът им ги е категоризирал по прогресия на акордите, тоналност, използвани инструменти и други особености, изолирайки чисто музикалните тенденции в популярната музика на XX век. Това е най-мащабното изследване от подобен сорт досега, твърди ръководителят на проекта Матиас Маух от Колежа по електронно инженерство и информатика на "Куин Мери".

Резултатите показват, че тенденцията към монотонност започва да се усилва през 70-те. Конкретно нарочени са стиловете ню уейв, диско и хард рок, като апогеят на схематичността настъпва през 1986 г. Някои от хитовете на тази година са Papa Don't Preach на Мадона, Venus на Bananarama, Say You, Say Me на Лайънъл Ричи, West End Girls на Pet Shop Boys, пробивите на Джанет Джексън и Уитни Хюстън. 

Не е пощадена и рок музиката на времето - така нареченият hair metal е значително по-скучен от мелодичните си предшественици през 60-те, твърдят изследователите. За пример те дават ривърб ефекта при барабаните от песента на Фил Колинс In The Air Tonight - от 1981 г. насетне той се появява почти у всяка рок група.

Като цяло те отдават еднаквото звучене на песните по това време с появата на дръм машините и технологиите за семплиране.

Скуката трае до 1991 г., когато хип-хопът влива свежа кръв под формата на разнообразие в ритъма и произношението и завръщане към фънк звуците на 70-те. Според изследването именно това е най-голямата революция в американската поп музика.

Учените отчитат още две по-малки:  през 1964 г. около британската инвазия и манията по "Бийтълс" и "Стоунс", както и с появата на синтпопа през 1983 г. 

И последната теория, която резултатите оборват: за разлика от общоприетото музиковедско мнение поп музиката не става все по-монотонна. Хитовете на 2010 г. са все тъй разнообразни - или досадни, зависи от гледната точка - колкото в началото на хилядолетието.