Защо вечно пандите да получават награди за красота? Това е въпросът, който задава биологът, водещ на Би Би Си и комик Саймън Уот, чието "Общество за защита на грозните животни" се застъпва за недотам лицеприятните и пухкави животински видове, които също са част от застрашеното биоразнообразие.

Неговото Пътуващо шоу на грозните животни ще бъде представено от 15 ч. на Софийския панаир на науката днес, а входът (лекцията е в "Театър София") е с безплатни пропуски за малки и големи.

От 20 ч. вечерта, само за възрастни, Уот ще представи и стенд-ъп комедийното шоу "За жабите и хората", в което ще разкаже "защо жабите са по-читави от повечето хора, които познава и как изучването им е променило света".

То е допринесло за създаването на първите тестове за бременност и технологиите за клониране, на халюциногенната дрога и развитието на антиракови лекарства, но днес жабите са разредът животни с най-много застрашени видове.

Mалайският тапир външно изглежда като пестелива версия на слон. Сякаш се е опитал да си отгледа огромни уши и хобот, но се е уморил още в началото. Но макар да е по-къса от слонски хобот, тапирската зурла все пак е гъвкав израстък с много приложения. Тя е хватателно разширение на горната устна и носа и позволява на тапира да захваща и издърпва листа от клонките, за да ги пъхне в устата си. А при плуване служи и за шнорхел.

Малайският тапир е най-едрият от тапирите – достига 2 м дължина и тежи до половин тон. Освен това е еволюционно най-рано обособен измежду петте днес живеещи вида тапири и е единственият, оцелял в Стария свят. Палеонтологичният летопис показва, че тапирите имат древно родословие и най-близките им живи роднини са носорозите. Устройството им слабо се е променило през последните 35 милиона години, макар че хоботчето вероятно се е развило сравнително скоро, през последните няколко милиона години. Праисторически тапири някога са бродили из Европа, Северна Америка и Югоизточна Азия, а вкаменените останки на гигантски тапир, наречен Megatapirus, са открити в Китай.

Малайският тапир за разлика от американските си братовчеди има характерна бяла ивица на гърба и хълбоците си. Тази шарка вероятно е защитна окраска, разчупваща очертанията на животното, така че хищниците по-трудно да го забелязват на оскъдната светлина в гората. Малките обаче се раждат с червеникавокафява козина, нашарена с бели ивици и петна като творба на авангарден моделиер.

Малайските тапири са плашливи същества, които живеят самотно. Търсят храната си най-често по здрач и нощем, като се ориентират чрез острото си обоняние и отличния си слух. Зрението им е доста лошо, а тъмнината го прави почти безполезно. Те маркират широки площи за своя територия, като уринират върху растения, превръщайки ги в миризливи пътепоказатели. Обикновено вървят по определени пътеки, които отъпкват през гъсталака.

Териториите често се припокриват и животните се опитват да се разберат чрез речник от високочестотни писукания и подсвирвания.

Разпокъсани популации на малайския тапир се срещат в Югоизточна Азия – Малайзия, Индонезия, Тайланд и Южен Мианмар. Числеността на вида през последните години е намаляла с повече от 50% главно поради загуба на местообитанията му, превръщани в плантации за маслени палми.