Кейт Бланшет и Нани Морети завладяха Кан
Австралийката Кейт Бланшет, която в най-новия филм на американеца Тод Хейнс "Карол" се представи в Кан в ролята на властна жена с "нетрадиционна" сексуална ориентация буквално завладя фестивала с изисканост и рафиниран стил на поведение.
Пресата остана очарована от "пределно елегантната" екранизация на публикувания през 1952 роман на Патриша Хайсмит "Цената на солта". Тя светкавично наложи мнението си, че Хейнс е направил "особено красив и умен филм, благодарение на който днешните зрители могат да си дадат ясна сметка, защо на времето великата писателка е предпочела да подпише произведението си не с истинското си име, а с псевдоним."
Историята за любовта между омъжена жена (Кейт Бланшет) и продавачка в супермаркет (Руни Мара) е и историята на богата и бедна Америка от 50-те години – каза Хейнс в Кан. И допълни, че "табутата на времето не са могли да дадат никакъв шанс за каквато и да е откритост на каквато и да е еднополова любов."
Мнозина тук подчертаха и очевидната разлика между суровия реализъм и социалната острота на носителя на "Златна палма" "Животът на Адел" на френския тунизиец Абделатиф Кешиш и многозначителната нюансираност на "Карол". Специално бе похвалено успешното визуално представяне на Ню Йорк от началото на 50-те години, в който градът убедително изглежда достатъчно "вехт и сив".
За сметка на Хейнс другият (и единствен) американец в конкурса Гюс Ван Сант и неговият "Море от дървета" преживяха пълно фиаско. Лансиран като екзистенциална драма на пречистването филмът, в който обсебен от чувството за вина за смъртта на жена си мъж (Матю Макконъхи) успява да се освободи от дълбокото си душевно страдание в една полуистинска, полуизмислена "гора на смъртта" отегчи журналистите и те, без особено притеснение, откровено го освиркаха.
Подигравки отнесе и иначе талантливия японски актьор Кен Уатанабе, чиято задача във филма е да върне желанието за живот на самобичуващия се американец, като от време на време му рецитира многозначителни философски сентенции и влачи обезсиленото му тяло между дърветата и храсталаците на мрачна гора. "Явно светът на възрастните не е печеливш за Ван Сант" споделиха разочарованието си специалистите, които в други години винаги добронамерено са подчертавали пределно изчистения минимализъм на режисьора в подхода и отношението му към сложните и често нееднозначни проблеми на непълнолетни герои.
За сметка на това, ироничният италианец Нани Морети бързо спечели безусловната симпатия на преса и публика с "Моята майка". Три години след показа в Кан на "Имаме папа" носителят на "Златна палма" от 2001 г. за "Стаята на сина" вече е спряган за ново голямо отличие. Причината е в огромните дози интелигентно чувство за хумор, с което Морети показва режисьорката Маргерита (Маргерита Буй) и нейния филмов екип по време на снимки. Тя е принудена да работи под огромно напрежение, тъй като майка й мъчително се разделя с живота в римска болница.
Заслуженият успех на Морети в Кан се дължи най-вече на майсторски водената ирония над филмовото съсловие, както и на отдавнашното му умение да улавя и предава "неврозите" на модерния живот. В случая, придружен и от не малко икономически тревоги, често разтърсващи италианското общество...
По време на прожекцията в Кан публиката буквално припадаше от смях и при всяка поява на Джон Турторо, когото Морети е успял да убеди да изиграе ролята на маниакален шеф на фабрика (във филма на Маргерита). Същият няма друг избор освен, да уволни работниците си, те пък нямат друг избор, освен да окупират фабриката му или да излязат на улицата.
Майсторът на пародията и любим актьор на братята Коен, председателстващи таз годишното международно жури успява да се подиграе и със собствените си италиански корени. В този смисъл, до този момент, Турторо наистина се оказа най-забавното нещо в Кан, където и без това умеят да се радват на всяка умна и сполучливо поднесена смешка. Такива не липсваха и от страна на самия Морети, снимал себе си в ролята на свръхпедантичен брат на Маргерита, поправящ всяка нейна стъпка и обявяващ всяко нейно действие за погрешно.
"Моят крал" на френската режисьорка Майвен, в която зависим от дрогата, но стараещ се с всички сили да не го показва мъж (Венсан Касел) е безусловно обожаван от майката на детето им и негова съпруга (Еманюел Берко). Разказана с типичната за киното на Майвен динамика и острота, страстната любовна история определено спечели публиката. А специалистите вече включиха "секс символа" на френското кино в прогнозите си за предстоящите престижни награди.