Изложбата "Аристократи и Войни. Сребърните колани на българите, VII-VIII век" представя накити от различни метали, бойни оръжия и съкровища, намерени в новопроучените старобългарски комплекси от Кабиюк, Дивдядово, Велино и Гледачево. Експонатите са от Регионалния исторически музей в Шумен, гостуват за пръв път в София и ще могат да се видят до септември тази година, съобщават от музея.

В историческата експозиция са включени открити находки от гроб под могила край Кабиюк. Сред тях е сабя с права дръжка с издължен ромбовиден предпазител и леко извито острие. Данни за оригиналната дължина на оръжието липсват, но учените предполагат, че тя е била около 75 сантиметра.

В зала "Средновековие" могат да се видят и различни колани от благородни метали, и различни апликации, сред които и наподобяващи подкови. Разнообразието на коланите и накитите се е смятало за белег за високо обществено положение в периода на Ранното българско средновековие.

Находките от село Велино, което се намира близо до Шумен, са намерени още през 1968 г. Те включват сребърни украси за колан с масивен ремъчен накрайник и са известни като "сребърните гарнитури от Велино".

През 2004 г. е открит гроб от ранносредновековен Некропол в квартал "Дивдядово", в който най-вероятно е бил погребан 40-годишен мъж, а от намерените дарове около него изследователите заключават, че той е бил воин. До дясната му ръка е открита бойна брадва, а до лявата разполовен железен сърп.

Археологическите находки разкриват информация за българския военен елит. Някои от накитите сочат връзки с комплексите от Севернопричерноморските степи, сред които и Малая Перешчепина, идентифициран като инвентар от гроба на кан Кубрат.

Откриването на находките в зоната на Плиска, в Албания и на юг от Хемус - в областта Загоре, присъединена към Българското ханство по времето на хан Тервел, с основание отнася коланите към отличителните знаци на българската аристокрация от времето на първите управляващи династии - родовете Дуло, Вокил и Угаин.