Стотици деца с любопитни погледи и родители с поуморени чела. Компютри "Правец", роботи и 3Д принтери на едно място. Периодични пукове от химически съединения и експерименти някъде зад шатрите. Групи от малки и големи, бързащи за следващите презентации на сцените...

За пета поредна година паркът "Заимов" и театър "София" бяха домакин на Софийския фестивал на науката миналия уикенд, който и тази година се радваше на огромен интерес. Организатор на четиридневния фестивал е Британският съвет в България с подкрепата на Столична община и Министерството на образованието и науката.

Тази година в програмата на фестивала бяха "най-известният атеист в света" Ричард Докинс, биологът-комик-водещ по Би Би Си и основател на "Обществото за защита на грозните животни" Саймън Уот, водещият на предаването "Отвъд магията" по National Geographic илюзионистът Дръмънд Мъни-Кутс (DMC), ръководителят на департамента по офталмология и директор на Института по съня и циркадиевите невронауки в "Оксфорд" Ръсел Фостър и още много други. В прогарамата имаше общо над 60 лекции и събития, а за координацията между петте шатри с книги, експонати и маси за експерименти и игри помагаха над 40 доброволци. 

Във вечерта на откриването на фестивала миналия четвъртък, жури от четирима български журналисти и учени избраха тазгодишния победител в българското издание на "Лаборатория за слава FameLab", който ще представи страната ни на международния финал във Великобритания след няколко седмици.

Финалистите - десетима млади учени и студенти в най-различни направления, имаха по три минути да представят нещо интересно от своята сфера или труд, върху който самите те работят като учени. На сцената последователно излязоха математици, химици, физици, биолози, еколози, студенти по медицина и ветеринарна медицина, които в кратките си презентации представиха темите за "щастливите числа", екологичната катастрофа на остров Гуам и регенерацията на организмите, също и защо процесите в класната стая са като при химична реакция, защо на Али Ръза все му е лошо, къде са извънземните и защо разширяването на лентите не е решение на проблема с трафика. 

На второ място се класираха двама от претендентите - студентката по биология в Софийския университет Виолета Желязкова и студентът по медицина Костадин Костадинов, които за награда получават билети за Лондон и всички природонаучни музеи там. Големият победител, който също отива на Острова за международния финал на научното състезание, е 28-годишният асистент по природна география в СУ Димитър Желев с презентацията си за Гуам. 

За лекцията на атеиста Ричард Докинс, наречен така заради трудовете си "Себичният ген" и "Делюзията Бог", имаше толкова много интерес, че организаторите уредиха и втора лекция. И за нея билетите се изчерпаха бързо. Също огромен интерес събра и шоуто на илюзиониста DMC, който показа един от най-старите трикове, който все още се прави в света и предизвика овации като позна намислените на ум числа от хора, които на влизане е помолил да му асистират.

Лекцията на професорът в "Оксфорд" Ръсел Фостър за светлината, часовниците и съня също беше сред гвоздеите на програмата. Той е откривателят на трети слой фоторецептори в окото, които дори при пълна слепота са способни да поемат светлина. Благодарение на тях се синхронизира вътрешният часовник на всеки човек, а той сам по себе си е изключително сложна и точна система в мозъка и в цялото тяло.

В петък фестивалът продължи с познати лица от миналогодишното издание. Светлин Пенков, докторантът по роботика в Университета в Единбург, за който "Дневник" разказа миналата година, този път изнесе две лекции пред аудиторията от деца и възрастни - за изкуствения интелект и за съвременната роботика.

Година след началото на проучването си и след много експерименти в лабораторията в Единбург Светлин е доказал на практика хипотезата си, че чрез електромагнитни потенциали (само чрез мозъчни импулси) може да насочва и коригира действията на робот, разказа той пред "Дневник". Освен устройството, което следи за реакциите на мозъка, той е включил в проучването си и специални очила, които засичат посоката на погледа и посочват на робота на къде да се насочи, без никаква необходимост от команди.

Целта на проучването първоначално беше тези роботи да са в полза на хора с увреждания или за извършване на сложни и опасни за хората задачи, но докторантът е стигнал до извода, че по-скоро ще са помощни средства, отколкото автономни машини. Това не значи, че ще са по-малко полезни. Предстои трудът на младия бъдещ доктор да бъде публикуван.

На голямата сцена на театър "София" Светлин Пенков разказа за най-новите роботи по света и факта, че почти всички големи компании за иновации в роботиката вече са собственост на "Гугъл".

Младежът сподели, че има много теории защо ИТ-гигантът изкупува тези фирми без да е ясен отговорът, но тази, в която той вярва най-много е, че "Гугъл" няма конкретна цел (например да създаде супер робот), а просто събира портфолио с мисълта, че роботиката е бъдещето. Това обаче крие рискът от "робо зима" - стагнация в цялата индустрия, защото ще се създаде мнението, че ако "Гугъл не успее, никой не може да успее", коментира младият учен. Друга популярна теория, която често чува, е че компанията иска да пусне автономната си кола за масово ползване, но според Светлин, там технологичните проблеми вече са изгладени и не й трябват такива инвестиции. Остават обаче юридическите въпроси - например кой носи отговорността, когато няма шофьор зад волана и стане инцидент.

Финалното събитие на четиридневния празник на науката в София беше изборът на грозно животно талисман на града. Инициативата градовете да си имат такъв талисман е на "Обществото за защита на грозните животни" и за пръв път излезе от пределите на Великобритания, като стъпи у нас.

След презентации на петте претенденти, които са типична за българската природа, но и застрашени видове - зелената крастава жаба, нощната пеперуда лигниоптера, медицинската пиявица, подковоносия прилеп и белоглавия лешояд - публиката от малко над 200 човека избра с гласуване своя фаворит. Талисманът на София, който беше обявен от зам.-кмета Тодор Чобанов, е белоглавият лешояд, който в България е силно застрашен от изчезване.