Метаморфозата на Явор Гърдев като режисьор – между някогашния му спектакъл "Квартет" в "Сфумато" (1999) и най-новия кибер хай-тек експеримент със същото заглавие в Зала 1 на НДК (премиера 12 май 2015 г.), ми спомни разказа на Димитър Димов "Задушна нощ в Севиля". Там едно момиче от бедняшките предградия танцува страстно и първично сегидиля по празници – иначе е перачка – или когато думите станат безсилни пред магията на живота, любовта и смъртта. С годините това момиче се превръща във виртуозна професионална танцьорка със съвършена техника, но пресъхнала емоция, докато накрая от нейната огнена сегидиля остава само едно "оригинално, но механично постижение на добре трениран робот".

Спектаклите на Явор Гърдев, разбира се, не идват от бедняшките предградия и никога не са били първични. Още от самото начало работата му е твърде софистицирана за нашия театрален контекст, претоварена с античност, класика, философия и постмодерност. В постановките му и тогава, и сега владее рационалният, скалпелно прецизен подход, не емоцията. Но в началото го имаше зарядът на опозицията любов-смърт. Имаше страст, макар и студена. А при "Квартет" в "Сфумато" те бяха изведени до абсолют.

И първият, и сегашният "Квартет" стъпват върху едноименната пиеса на Хайнер Мюлер, на свой ред стъпила върху епистоларния роман на Шодерло дьо Лакло "Опасни връзки". Текстът на Мюлер – обратно на куртоазността в "Опасни връзки" – е умишлено ампутиран от витиеватост и емоция, лаконичен и жесток; физиологията е сведена до механизъм, чувствата са имитация. И не е от значение къде, кога и как. А почти всяка реплика е афоризъм: "Отмъщението е блюдо, което се сервира студено"; "Нашето висше призвание е да убиваме времето".

В квартета на Мюлер са всъщност двама: Мертьой (маркиза) и Валмон (рицар). Персонажите са фрагментарни, съставени от множество парчета. Техните преображения: Мертьой първо е себе си, после става Валмон, след това Сесил Воланж; Валмон се превръща в мадам дьо Турвел. Адресатът на репликите не е важен. Двамата просто играят – играят студено, равнодушно, безпогрешно, с лица-маски и без излишни движения. Езикът е амалгама от висок стил и брутален цинизъм. Темата – изследване на сексуалността и междуполовите взаимоотношения без никакъв срам, лицемерие и задръжки.

За първия "Квартет" на Явор Гърдев (извинявам се за автоцитата) писах, че е наелектризиран с еротизъм, който е породен не от разголена плът, а е предизвикан от думите. Физическото докосване в него беше рядкост, но се случваше като кулминация – едва когато словото е образувало волтова дъга. Помня опънатия върху рамка черен тюл, разделил актьори и публика, по който призрачно плуваха фиксираните от обектива на Симон Варсано образи. Но най-вече и над всичко – неистовите Жорета Николова и Владимир Пенев.

Сегашните Мертьой и Валмон са също толкова неистови: Снежина Петрова и Захари Бахаров. Тя вече веднъж мина през проверката на "Опасни връзки" (1999, Сатиричен театър, реж. Десислава Шпатова). На него – ако не ме лъже паметта – му е за първи път. И на двамата им е в кръвта да вървят по ръба на бръснача и да издевателстват над всичко свято. Професионално, разбира се. Този актьорски тандем би могъл да издигне сюжета в ранг на трагедия. Ударението обаче тук е върху "би могъл". Защото в технозрелището "Квартет – опасни връзки след края на света", са им отнети почти всички средства, с които да го постигнат. Не защото мегаломанските размери на Зала 1 в НДК изобщо не стават за театър. (Но пък е чудесно, че Дворецът на културата все повече се отваря за театъра.)

Актьорският мащаб на двамата може да я изпълни до пръсване, че и да прелее. Смазващото пространство на сцената, готово да погълне всеки друг, направо се спаружва пред царственото влизане на Петрова/Мертьой – една кралица, властваща над разрухата и пустотата (в авторските си ремарки Мюлер определя мястото на действието като салон отпреди Френската революция/бункер след Третата световна война). След това идва гласът й, който сам по себе си е действащо лице – унищожително прелъстителен, скулптиращ всяка дума, прицелен право в слънчевия сплит. Накрая се появява изражението, следено от три кинокамери и прожектирано върху огромния екран на сцената в реално време.

Дотук добре. После обаче технологиите превземат всичко като в някакъв антиутопичен кошмар. Всъщност, щеше да е хубаво наистина да прилича на антиутопичен кошмар, но в действителност цялото действие от тук нататък е досадно и монотонно. Вместо лицата на актьорите в едър план се появяват 3D изображения, генерирани чрез техниката motion capture: датчици по телата на изпълнителите с помощта на шест инфрачервени камери позволяват всяко тяхно движение да бъде пренесено във виртуалната среда на екрана в реално време.

Според Явор Гърдев това дава възможност на актьорите да жонглират с ролите и пола си, както е заложено в текста на Мюлер. Какво става в действителност обаче: на екрана някакви нелепи фигури, дошли сякаш от зората на компютърната анимация и напълно лишени от мимика, правят непохватни движения с болезнено изкривените си под неестествен ъгъл крайници. Цялата зала (с изключение на първите един-два реда на блок 1) е принудена да гледа тези технически и естетически нескопосани изображения в продължение на две трети от зрелището-спектакъл, защото живите актьори са само някакви силуети, често закривани от тежката метална конструкция, върху която играят (сценична среда и костюми Огняна Серафимова; дизайн на персонажите в 2D – Владимир Тодоров). (Спестявам останалите чисто технически гафове – гледах представлението на 12 май – защото те вероятно са преодолими с времето.)

Симбиозата между високи технологии и театър не е откритие на този проект. Когато текст, живо изпълнение и техника са на едно ниво, ефектът е наистина поразителен. Тук обаче случаят не е такъв. Експериментът motion capture придава пародиен привкус на цялото упражнение, а едва ли това е била целта. И най-малкото текстът на Мюлер и актьори като Снежина Петрова и Захари Бахаров заслужават да бъдат жертвани заради една недобре овладяна машина.

 

КВАРТЕТ ОПАСНИ ВРЪЗКИ СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА СПЕКТАКЪЛ-ФИЛМ НА ЯВОР ГЪРДЕВ  ПО ПИЕСАТА НА ХАЙНЕР МЮЛЕР  Участват:  СНЕЖИНА ПЕТРОВА в ролята на Мертьой ЗАХАРИ БАХАРОВ в ролята на Валмон Идея и постановка - ЯВОР ГЪРДЕВ Превод от немски - ГЕОРГИ ТЕНЕВ Редактори – МАЙЯ СТЕФАНОВА И ЯВОР ГЪРДЕВ Оператор и художник по осветлението - ОРЛИН РУЕВСКИ Сценична среда и костюми - ОГНЯНА СЕРАФИМОВА Музика и тонрежисура - КАЛИН НИКОЛОВ Дизайн на виртуалните персонажи - ВЛАДИМИР ТОДОРОВ Виртуална среда и motion capture в реално време - CINEMOTION 3D-аватари и 3D-декори - WORLDWIDE FX Делегиран продуцент НДК - РОСТИСЛАВА ГЕНЧЕВА Мениджър по техническото обезпечаване - ВЕНЕЛИН ГЕОРГИЕВ Асистент сценична среда - МИХАИЛ ЖЕКУНОВ Рекламни изображения - ВЛАДИМИР ТОДОРОВ Графичен дизайн - ТЕОДОРА СИМОВА Фотограф - АДРИАНА ЯНКУЛОВА В "Квартет" е използвана също музиката на: Zbigniew Preisner – Lacrimosa Joe Dassin – Le cafe des trois colombes