БОЖА РАБОТА

Беше поканила на гости колеги. Съпругът й ги познаваше всичките. Един от тях знаеше само по име и точно той го ядоса. Подразни го с външния си вид. Беше хубав. И висок. А тя никога не беше говорила за това. На всичко отгоре адвокат. Знае се, че юристите са народ интересен. Умеят да говорят, галантни са. Казано направо лъжат. Но го правят красиво. И винаги се измъкват сухи.

Неочаквано за съпруга този адвокат мълчеше. На всичко отгоре се правеше, че не забелязва дето жена му кръжи около него.

Скъсаха се песни да й пеят. Сякаш някакъв бяс ги хвана - бесът на нежните и ласкави думи за колежката. За нея. Само за нея. С една дума разлигавиха се. Цяла вечер петима мъже и тя. Шестият адвокатът. С ония петимата си говореше невинни глупости, над него, адвоката, кръжеше невидимо.

След полунощ тя ги изпрати до вратата. Смехът им се сурна заедно с тях по стълбата и заглъхна чак зад ъгъла на къщата.

Като се върна в стаята, жената намери, подпряно с ръце, каменно, лицето на мъжа.

- Ти се държа безобразно! - изръмжа съпругът, без да си отваря ченето.

- Какво е станало за бога?! - попита тя.

Само че много добре знаеше какво. Той бе свикнал да се отнасят към жена му като към колега. Мъжете споделяха с нея любовите си, малки или по-големи. Преживяха си в компания над общата ведомствена ясла леко завехнали или свежи клюкички. Оглеждаха други жени и заедно с нея ги одумваха. Тя ги дъвчеше с тях, но те ги пожелаваха пред очите й.

След работа, докато приготвяше вечерята, тя го преразказваше вкъщи - коридорния живот от службата й. Ей, така, заради семейното общуване. Мъжът с едното око четеше вестник, с другото следеше спорта по телевизията и някъде с остатъка от внимание, до най-плиткото на съзнанието си пропускаше нейното полудосадно полуприятно жужене. И някой път, пак заради семейното общуване, отсъждаше по адрес на съгрешилите с великодушна леност:

- Божа работа - и се отдаваше на медийното си раздвоение.

Като се опита да не пропусне в себе си обидата, тя повтори въпроса си:

- Какво е станало?

- Не ме дразни!

И двамата знаеха за какво става дума. Той стискаше зъби да не го назове. Тя искаше да каже къш и като струпали се в краката й кокошки да прогони ядните му мисли.

- Човещина. Развеселиха се. Божа работа.

- Че те се веселяха е божа работа, но че ти въртеше опашката около Оня си е чисто твоя работа.

За да върне къщата към обичайния ритъм, жената взе да прибира посудата от масата и не пое дискусията за веселието, опашката и други божи дела. Мъжът, кой знае защо се загледа в нейните движения и установи, че ъгълът, който образуваше пазвата й е все още достатъчно напрегнат.