Радикалният като съдържание и провокативен като изобразителен експеримент "Синът на Саул" на унгарския дебютант в игралното кино Ласло Немеш вече получи своята първа награда в Кан. Международното жури, представляващо Федерацията на филмовите критици (ФИПРЕССИ) обяви престижната си награда на специална церемония в Двореца на киното тук, а режисьорът успя да я получи лично.

Мнозина изтълкуваха присъствието на създателя на безспорно най-силовото произведения в конкурса часове преди официалната церемония по обявяването на "Златната палма" като знак, че и журито на братята Коен няма да го подмине. "Въпросът не е, дали филмът, който още в самото начало разтърси международната преса ще получи награда или не. Въпросът е, дали това все пак ще бъде "Палмата" или не" – сподели в Кан изтъкнат представител на френския синдикат на кинокритиците.

Веднага след това журито на официалната паралелна програма "Особен поглед", председателствано тази година от Изабела Роселини даде своя главен приз на исландския филм "Овни" на режисьора Гримур Хаконарсон. Филмът, в който двама от години ненавиждащи се братя решават да се сдобрят в името на стадата овце, които отглеждат в отдалечено исландско село бе похвален заради "изключително хуманно отношение към животните". От сцената на уютната и обичана от киноманите в Кан зала "Дебюси" Хаконарсон сподели, че е заснел филма си благодарение на своите родители, които дълги години са се занимавали с животновъдство. Той не пропусна да подчертае, че за него селската среда на Исландия притежава "особен чар", който той добре познава и обича, но че животът и работата там далеч не са от най-леките. "Тъй като филмовата общност на Исландия е малобройна тази награда е от ключово значение за нас. Знам, че колегите ми ще са щастливи, тъй като при нас съществува климат на доверие" – допълни Хаконарсон в Кан.

Горд и щастлив от тук ще си тръгне и талантливият хърватския режисьор Далибор Матанич, чийто "Слънце от олово" достойно защити първото участие на страната му в Кан. Като подчерта "убедителната сила в показването на пораженията върху психиката на младите хора и все още болезнените последици от разпадането на бивша Югославия" журито на Роселини даде на филма своята "Специална награда". "Искахме да защитим правото на любовта да съществува извън омразата и войните. Вярваме, че най-сетне, ние живеещите на Балканите ще съумеем да преодолеем някои уж генетично заложени у нас предразсъдъци, които не винаги ни дават поводи за радост" – заяви Матанич. Интересно бе да се види, как в момента на награждаването в зала "Дебюси" присъстващите представители на филмовите индустрии от почти всички републики на бивша Югославия се втурнаха да поздравяват щастливия лауреат. От своя страна продуцентският екип на филма допълни, че без финансовата помощ на съседни страни и по-конкретно на Сърбия този филм не би бил възможен и че "умната политика на балканските държави в областта на копродукциите е от ключово значение за съществуването на това кино."

Добре познатият в "Особен поглед" Корнелиу Порумбоиу, който през 2009 получи за прекрасния си "Полиция прилагателно" "наградата на журито" пак ще завърне в Румъния с приз - този път "Особен талант" за най-новия му филм "Съкровището". Порумбоиу е повече от доволен, тъй като малкият му, но невероятно смешен филм, в който един млад баща активно участва в търсенето на заровено съкровище в крайна сметка раздава намереното на приятелите на сина си в градската градинка получи адекватна реакция от страна на публиката. Отново доказвайки себе си по най-добрия начин в Кан, за пореден път румънците станаха обект на нещо, което никой не може да им отнеме - уважение. "Доброто кино в тази страна е нейното най-истинско лого"- каза от сцената на "Дебюси" директорът на фестивала и негов главен селекционер Тиери Фремо.

В момента пресата се състезава в правенето на всякакви прогнози за подредбата на филмите от официалния конкурс, която ще стане ясна по-късно тази вечер по време на официалната церемония в прочутата зала "Люмиер" на Кроазет. Освен "Синът на Саул", с най-сериозни шансове за награди се очертават Паоло Сорентино и ироничния му "Младост", Нани Морети и емоционалния му "Моята майка", Тод Хейнс и антиконформисткия му "Карол", както и Стефан Бризе и социално ангажирания му "Законът на пазара".