Нови книги от Русчо Тихов, Валентина Маринова и Йордан Д. Радичков ще бъдат представени на 28 май от 19 ч. в библиотеката на Софийския университет "Свети Климент Охридски".

В поредицата "Съвременна поезия и проза" на университетското издателство са подбрани неиздаваните досега стихове на Русчо Тихов в стихосбирката "Някога". Публиката ще може да се запознае и с младите автори, чиито произведения бяха избрани за поредицата "Нова поезия и проза" - Валентина Маринова с нейните BadTime Stories и Йордан Д. Радичков с "Малка човешка мелодия".

Инициативата на издателството да търси и издава млади дебютиращи български автори продължава вече трета година. Досега бяха представени 12 млади писатели.

На 21 години Тихов заминава да учи във Франция, където се запознава с Юлия Кръстева, която му помага да разгърне таланта си и като белетрист. Двата ръкописа не виждат бял свят в епохата на комунизма. През 2010 издателство "Парадокс" публикува странната, поетична, лотреамоновска проза на Тихов ("Праволинейна инерция"). В "Някога" се представя поезията му.

За него Милена Кирова казва: "Във всеки случай текстът е напълно извън нормата за литература по онова време, той изразява съпротивата на един млад, интелигентен човек срещу неговата действителност."

Юлия Кръстева, 1969 г.: "С други думи, нашият език започва от "нула" и ако иска да е на равнището на века, трябва да руши от най-високото. "Трагическа участ" може би, но и единствената теоретически и политически (да не кажа "морално") възможна."

Силвия Чолева: "Осмелил се е да съществува тогава, да бъде написан, макар и да не би могъл да се публикува. Текст, който тогава е показвал, че този наш език би могъл да се обръща с хастара навън, да се разпада и събира отново."

В него са поместени 29 къси разказа, писани през последните три години. Те са поредица от гротески, вдъхновени от българското село истории, разкази за конкретни исторически събития и преживявания, написани под формата на своеобразни пътеписи. Йордан Д. Радичков е роден през 1989 г. в София, където живее и днес.

Книгата на Йордан Димитров Радичков предлага на читателя една проба от душата на човека, опакована в целофана на днешния ден, на условното сегашно следисторическо, следхуманно време. Време толкова внезапно, но и така тегаво и превъртащо на празни обороти като скъсана касетка. В тази безкрайна пауза, ако се заслушате, може да чуете "Малката човешка мелодия". Отделните й тонове - парчетата в книгата са разказани с отместен от прекомерното влияние на пресата и мрежата език: актуализиран език. Авторът ту се потапя заедно с читателя в текста, ту прекрачва оттатък, подхваща разговор с героите си, докато ги изработи да си кажат каквото имат за казване.