Ни в клин, ни в ръкав сега ще цитираме Е. М. Форстър и окото ни няма да мигне: "Струва ми се истинско светотатство да заявите за каквото и да е "от това нищо не зависи". Човек никога не знае – как да ви обясня – коя наша постъпка, кое нехайство могат неочаквано да се окажат съдбоносни."* В случая ние имаме предвид някои съвсем конкретни, дребни постъпки, които на всичко отгоре абсолютно очаквано ще се окажат съдбоносни, но нека не прескачаме редове.

Нас например животът ни е научил, че колкото по-отговорна длъжност заема един човек, толкова повече той се оказва изпълнител на невъзможни шпагати, йезуитски ходове и маневри по-сложни и от паралелно паркиране. Смисълът някак безпардонно започва да се замъглява и все по-често на този човек му се приисква някой да му каже на него къде, кога и какво точно действие да извърши – нещо мъничко и елементарно, което той да отиде, да го свърши и да си тръгне пак лек като перце.

Тайната на тези наглед незначителни действия е, че, добре насочени, те могат да произвеждат не по-малко значим ефект. Тайната на тези елементарни действия е, че са неочаквано освобождаващи и удовлетворяващи.

Да вземем за пример следната ситуация: Съществува схема, в която хората събират всевъзможни пластмасови капачки, предават ги на определени за целта пунктове, а организаторите на инициативата ги дават за рециклиране и със събраните по този начин средства купуват и подаряват електроуреди на центрове за деца, лишени от родителска грижа в цялата страна. Ако ти извършиш елементарното действие да извозиш с личния си автомобил няколко чувала капачки в твоя град или село, почти като на магия променяш живота на десетки човеци.

С друго елементарно действие – като например заедно с деца бежанци и техните родители да се разходиш до няколко културно-исторически забележителности в и около София, да посетиш музеи, галерии, зоопарка, Витоша или "Патиланци" – не само си прекарваш приятно, а правиш най-истинската и човешка интеграция, наречена гостоприемство.

Ако пък просто издърпаш изпод кревата кашона с архивирани играчки, конструктори, пъзели, кубчета и други попадения в жанра "образователни", които твоите деца вече са надраснали, можеш с едно ходене до пощата да подариш игра и мечти на други малки човечета, които точно от това имат нужда в момента. С тях работи "Младежка инициативна група Крайморие" в центъра им за занимания с деца в неравностойно положение. Точно така, няма нужда да си говорим какво е играта за всяко дете. Адресът за пратката ще намериш тук.

Съществува също така цял клас елементарни действия, които на незапознат наблюдател могат да се сторят направо абсурдни, но тъкмо те са невидимите малки зъбци на безбройните зъбчати колелца, които движат културата и изкуството напред. Могат да бъдат всичко от посрещане на летището на група международни артисти, през посаждане на жива розова градина на пода на галерия (за инсталацията на вече посрещнатите артисти), до убеждаване на всеки срещнат клошар да си продаде количката (за нуждите на съвсем друг артист). Подобни случки и още много могат да ти се случат например на предстоящия One Design Week в Пловдив, ако решиш да го изживееш като доброволец, отвътре, рамо до рамо с екипа, който вече седма година собственоръчно посажда по нашите земи съвременна култура, устойчиви практики и актуални тенденции от близо и далеч.

В този ред на мисли можем да предложим също да посееш повсеместно любовта към книгите, като се включиш за няколко часа в инициативата "Чети с мен" - стотици знайни и незнайни читатели ще излязат да почетат заедно от любимите си произведения по паркове, библиотеки и читалища на 6 юни. Или да станеш посланик на щъркела Густав и неговите пернати приятели - герои в интерактивната пътуваща изложба "СимБиотично", която разказва забележителната история на бургаското Атанасовско езеро и си търси помощници по цялото трасе (в общо девет града). За да стане опазването на природата лична отговорност на все повече от нас.

Списъкът продължава на TimeHeroes.org.