Отново с "Опера в парка"

Отново с "Опера в парка"

Отново с "Опера в парка"
Софийската опера
Лятото влиза пълнокръвно в "работния" си ритъм. За шести път фестивалът "Опера в парка" тръпне единствено за хубаво време.
За шестте седмици (12 юни - 18 юли) – столичани и гости, и много важно – децата, ще съпреживеят в парка на Военната академия "Г.С. Раковски" общо 34 представления. От тях две оперни продукции, пет балетни заглавия и шест произведения за най-малките зрители.
   
Организаторите твърдят, че са търсили елемента природата в изкуството, съединявайки естествената среда на парка с постановките, което напълно важи както за "Лебедово езеро", "Жизел" или за "Мадам Бътерфлай", така и за "Червената шапчица" или "Хензел и Гретел". Всъщност моделът е смесен – емблематични заглавия с премиерни.
Но, реално погледнато, качествено премодулираната обстановка вътре-вън прави всяка една от постановките дотолкова различна, че дава усещането като за нова.    
За който не е успял да види, включено е последното, съвсем скорошно заглавие в репертоара на Софийската опера "Ловци на бисери" с диригент Борис Спасов. Това е едната от двете най-значими творби на Бизе (другата е "Кармен"), с красиви арии и дуети, която обаче приживе не е донесла голям успех на ненавършилия 25 години композитор.
Отново с "Опера в парка"
Софийската опера
Завладяващата "Кармен", но от Бизе - Шчедрин, ще видим в балетно изпълнение, заедно със съпътстващата я "Рапсодия в синьо" от Гершуин – два стилистично по-модернистични танцувални спектакъла. Отново ще се впише и "Зорба гъркът" – символът на човешкия стремеж към свободата, по музика на Микис Теодоракис и хореография на Лорка Масине.
Доста силни са детските заглавия, които по традиция се играят на отделно предназначена сцена за тях. Тук са опери за малки – "Мечо пух" на Андрей Дреников, и за големи – Моцартовата "Вълшебната флейта". Балет – класическата "Пепеляшка" по музика С. Прокофиев, и по-съвременен - "Зле опазеното момиче".
Важно е да се знае, че спектакълът на 27 юни (11 ч.) "Вълшебната флейта" е с благотворителна цел. Деца подпомагат болно дете – 10-годишния Васил Вълчанов от Пловдив. Театър ще изпълни своята социално-културна роля, като инициира кампанията и дари прихода за лечението на момчето.
Фестивалът ще бъде открит с "Мадам Бътерфлай" на Пучини. Григор Паликаров ще дирижира три различни състава в трите последователни вечери, които равностойно, но посвоему, ще изградят главните образи. В ролята на Пинкертон ще оценим световноизвестния Камен Чанев, дебютиращия Даниел Дамянов и вече много успешно дебютиралия в ролята Даниел Острецов.
Спектакълът е изключително удобен за игра на открито, връзва се с обстановката и с драматургията на операта на Пучини, но въпреки това питам маестрото:
Отново с "Опера в парка"
Софийската опера
Има ли разлика за диригента дали е вътре в операта или вън, на открита сцена?
- Клопките са, че откритото пространство разсейва въздуха по различен начин. Не го връща, не го концентрира. Обичайното чуване на отделните участници: оркестър, певци, хор, тук е  съвсем различно – като че си поставен съвсем на друго място. И трябва да се компенсира с много повече концентрация, със съответен интензитет на гласа или на звука на инструментите. Да се балансира и да се направи така, че да звучи добре.
Задължително изисква репетиция на съответното място. Ако се репетира вътре, когато се дойде на открито, нищо от това, което е направено като баланс, интензитет, сила, не остава същото. В четвъртък имаме важна репетиция с всички участници и въпреки че прогнозата е неблагоприятна, стискам палци да може да се получи. Не че няма да се справим и без нея, но ще бъде три пъти по-тежко и стресово за всички участници.  
Явно условията, за да не се получи разпад на компонентите, са крехки.
- То е разсейване, ако е разпад, значи нещата са много страшни. Има ги. Но се компенсират с три пъти по-голяма концентрация, интензитет, изостряне на слуха като сетиво, съответната бърза мисъл и реакция на диригента.
Улеснете ни, опишете разликите в изграждането на женския образ – Бътерфлай, при трите певици?
- Трите са много различни. Мадам Бътерфлай е енциклопедична роля. Има да се пее безкрайно дълго – поне пет пъти повече от Турандот. Първо, е вокално предизвикателство. Второ, е драматургично предизвикателство. Образът трябва да се изгради и да преживее невероятна метаморфоза. Трето, гласът трябва не само да изпее нотите, а и да внуши нещо с тях. Това е една от най-изискващите от певеца роли. С Цветана Бандаловска сме го правили неведнъж. Йоана Железчева, която е по-млада, но достатъчно опитна, също се справя – доста е по-различна. Сега очаквам Таня Иванова. Работим заедно, но на малка сцена и в репетиционна зала е едно, съвсем друго на голяма сцена, трето ще бъде в условията на парка. Затова репетицията, която ще направим, е именно с нея.
Тя е по-малко позната на софийския зрител, бихте ли я представили?
- Интересен певец. Всички знаем, че е съпругата на Камен Чанев, но не това прави нейната кариера успешна. Оказа се с много качества, започна скромно и се изгради, както според мене трябва да бъде. Напоследък сме свидетели на хора, които пристигат, появяват се отнякъде, отгоре – "велики", че и грешки откриват на композиторите – такова нещо няма в изкуството.
Ако в световен мащаб пример за "изведнъж появяване" на млад диригент-чудо беше Дудамел, не е вярно. Той дирижира от 12-годишен. Нека да го знаем. А в България се появяват хора, които изведнъж са станали велики, това не съществува. И не става въпрос за омраза или завист. Ето затова искам да кажа - че Таня е певец който се изгради – започна с по-малки роли. Много умно трупа репертоар и сега се представя достойно.
Тя е с безкрайно интересен глас, мислещ певец, удоволствие за диригента. Певец с който може да се работи, да се моделира, да му се подсказват идеи и те да намират почва, като звучат убедително. Затова ми е интересна. А мадам Бътерфлай не е коя да е роля, по-голяма е и от Тоска – огромна роля.        
Но пък напоследък операта стана театър. Като че ли по други критерии избират певците.
- Е, това е истината. Визията естествено е важна в операта, безспорно е. Но - концертно изпълнение на опера съществува и то се възприема като пълноценно, като въздействащо. Някой чувал ли е само театър в опера, без пеене? Аз не съм чувал. Разбира се, че съм против статичните полуконцертни изпълнения, със застанали, строени артисти на сцената. Театърът трябва органически да въплъщава музиката, това за мене е важно. Естествено, че искам артистите да изглеждат добре, да са слаби, да са млади. Е, но можем ли мадам Бътерфлай да я направим на 14 години? Физически е невъзможно, няма певица, която на тази възраст да изпее мадам Бътерфлай. Истината е в някаква пресечна точка. Не може само театърът да бъде доминиращ, както само музиката. Това е равнопоставен синтез. Тоест разковничето е равнопоставеност.
Същото е, когато сме си говорили за хореографията в балета: ама балетът е от Петипа. Само че отваряш клавира и си пише: "Спящата красавица", балет от Пьотр Илич Чайковски. А "Мадам Бътерфлай" е опера от Джакомо Пучини.
Пълната програма на "Опера в парка" можете да откриете в прикачения файл.