Everlast започва европейското си турне от България

Everlast започва европейското си турне от България

Everlast започва европейското си турне от България
Associated Press
Това е едно гениално парче, което никога няма да омръзне. Това е химнът на най-яките партита, символ на свободата в най-чист вид. Музика, която ти вдига адреналина до край, експлозия от звуци и чувства. Сетихте ли се? Jump Around на House of Pain.
Е, човекът, който стои зад това парче и който го изпълняваше - Ерик Шроди отново ще е в България. Подвизаващият се като Everlast бивш вокалист на House of Pain идва за трети път и за момента програмата му се очертава да е изненада.
След като през ноември миналата година разтопи публиката с акустичните изпълнения в София, Everlast вероятно ще заложи на по-характерните за музикалния си стил рап изпълнения в петък в Созопол. Точно там ще започне и европейската част от турнето му, след като в последните месеци се изявяваше предимно в САЩ.
Каква е историята на Eрик Шроди и емблематичното му парче? Изсвирено 30 години по-рано от Боб и Ърл в скромния им "Харлем Шафъл", Jump Around добива небивала популярност едва след като DJ Muggs от Cypress Hill (продуцент на парчето) чува мелодията и peшава да ѝ даде втори живот. Влюбен в интрото, DJ Muggs написва музиката, но му липсва текст. Предлага го на кой ли не, включително и на смятания за един от най-великите рапъри Ice Cube. Никой не му обръща нужното внимание.
По това време DJ Muggs се мъкне с един ирландец, който нарича себе си Everlast. Двамата излизат с две приятелки и постепенно стават близки. Въпросният младеж обаче не е съвсем случаен. Син на строителен работник, който обикаля Щатите, за да търси работа. Ерик Шроди не успява да се задържи в училище, но за сметка на това контактува с хора с различни религия, култура, таланти.
Самият той доста добре рапира и рисува графити. Още на 17 привлича вниманието на Ice T и става единствения бял член на легендарното Rhyme Syndicate Cartel. През 1990 издава дебютния си албум Forever Everlasting, без особен успех. Година по-късно една вечер Мъгс и Everlast киснат в къщата на чичото на Мъгс, който има звукозаписно студио и диджеят пуска фанфарното интро. Ирландецът сяда и трескаво започва да пише текст. На сутринта текстът е готов, а Мъгс е въодушевен. С малки корекции песента става факт.
Веднага след записването на песента Everlast основава своя група заедно с приятеля си от детинство Дани О'Конър и родения в Рига Леорс Димант, познат като DJ Lethal. Кръщава бандата House of Pain. В средата на 1992 г. издават едноименния си дебютен албум с пилотен сингъл Jump Around. Албумът е тотален успех и достига до двойно платинен в САЩ, като се продава в над 3 милиона копия. След още два албума, доста по-зле приети от критика и публика и няколко грандиозни скандала, през 1996 Everlast напуска групата и тя престава да съществува.
След краха на триото животът на Everlast сякаш също се разпада. Принуден е от бившата си звукозаписна компания да продаде имота си в Бевърли Хилс, разделя се с дългогодишната си приятелка и е осъден на домашен арест заради инцидент с незаконен пистолет на борда на самолет. Музикантът отива да живее при майка си, бореща се с рак. Но той не се отпуска и продължава да работи сериозно. Издава втория си самостоятелен албум - Whitey Ford Sings the Blues (Уайти Форд е питчер на "Ню Йорк янкис" от близкото минало). Часове след завършването на вокалите на албума скъсана аорта праща Everlast на среща със смъртта. Бог или Аллах (някъде през годините Everlast е приел исляма) е с него и го измъква. Както самият музикант обяснява по-късно "Беше като да пиеш кафе със смъртта и тя да ти каже – рано ти е още, но да знаеш, че ще се върна след вечеря".
Албумът е сензация и включва хитовете като "What is like" и "Ends" и се продава в 3 милиона броя. След големият успех Everlast записва с легендарния Карлос Сантана Put Your Lights On, и двамата печелят "Грами" за "Най-добро вокално рок изпълнение от дует или група".
"Jump Around добре се погрижи за мен, казва Everlast."До ден днешен ми позволява да правя каквото си искам, без да е необходимо да се притеснявам за продажбите си".
Тази свободата ще можем да чуем в сета на The Life Acoustic, който включва не до там популярни парчета от предишни албуми на музиканта. "Записах песните така, както ги бях написал. Преди да бъдат продуцирани. Просто се върнах във времето, когато бяхме само аз и чащата ми с уиски в моя хол!"