Скарлет Йохансон не успя да спре издаването на роман, който смята, че я позори
Френският роман, издаването на който на наглийски известната актриса Скарлет Йохансон искаше да забрани, ще излезе следващият месец, пише "Гардиън". Награждаваният автор Грегоар Делакроа беше съден от актрисата миналата година по обвинения в опозоряващо и незаконно използване на името на Йохансон, нарушаванне на нейната репутация и имидж, както и клевети относно личния й живот.
Адвокатът на Йохансон се опита да спре книгата да бъде преведена или превърната във филм. Романът "Първото нещо, което видиш" (The first thing you see) е продаден в над 140 000 копия във Франция. Сюжетът се върти около романтичната връзка на механика Артър Драйфус и жена, за която той вярва, че е Скарлет Йохансон. Въпреки това авторът твърди, че това не е световноизвестната актриса, а просто нейн двойник.
Отговорният по делото съдия се съгласил, че това е опозоряващо, но отхвърлил иска за забрана книгата да бъде филмирана или преведена. Актрисата беше обезщетена само с 2500 долара за "щетите" и още толкова по разходите около делото, вместо с 50 000, за колкото беше иска.
Френските издатели на романа споделиха пред "Гардиън", че просто трябва да изрежат някои части, описващи две от аферите на Йохансон. Те добавиха, че са отворени за предложения по анлийския превод.
На 10 септември "Първото нещо, което видиш" ще излезе в Англия, издадена от " Уейдънфелд & Никълсън". "Това, което обичам в Грегоар, е способността му да вижда необичайното в обичайното. И в предишния си роман и сега той взима ежедневните аспекти от живота и успява да накара читателите да видят специалното в онези неща, които обикновено приемат за даденост", споделя директорът по издаването във фирмата Кърсти Дънсхийт.
"Скралет Йохансон изглеждаше изтощена. Косата й, смесица от два цвята, воюваше със себе си, развяваща се, течаща, сякаш на забавен кадър. Наситиените с цвят устни бяха изгубили обичайното си сияние. Имаше мрачни сенки под очите, там където спиралата й се бе размазала сякаш въглен. И за съжаление на Артър Драйфус, тя носеше провиснал, широк пуловер. Пуловер като чувал, който не отговаряше на извивките на актрисата, за които всеки знаеше, че са омайващи, омагьосващи." Това е част от английския превод на Антия Бел, която определя романа като затрогващ.
По настояване на Делакроа, два реда от романа са били премахнати, тъй като според писателя, са засегнали госпожица Йохансон. Въпреки това всичко, което се отнася до нея в книгата, е добронамерено и истина, споделя авторът.