Хелън живееше в голяма стара къща навътре от улицата. Всичките ми познати, Чарли и останалите, живееха в големи къщи с изключение на нас. Нищо чудно, че имах комплекс за малоценност. Но къщата на Хелън не беше боядисвана от векове. Храстите и цветните лехи бяха занемарени, по пътеката бяха нацъфтели глухарчета. Бараката в градината бе полусрутена. Плачевно безобразие, би отбелязал вуйчо Тед.

Паркирах колелото отвън и го закачих с верига за оградата. Понечих да отворя портата, но тя заяде. Не можех ей така да се мотая; прескочих оградата. Натиснах звънеца на покрития вход и го чух да отеква навътре в къщата. Беше призрачно, уверявам ви. Не последва отговор, затова се поразходих в градината.

- Карим, Карим – изстреля притеснено Хелън от прозорец над главата ми.

- Хия, просто исках да те видя.

- Така ли? И аз.

Подразних се. Винаги държах нещата да се случват на мига.

- Какво има? Не можеш ли да излезеш? Защо се правиш на Жулиета?

В този момент някой рязко дръпна главата й в стаята. Разнесе се сподавено мъмрене – мъжки глас – и прозорецът се хлопна. После спуснаха завесите.

- Хелън, Хелън! – извиках аз, като внезапно почувствах, че тя доста ме привлича.  

Входната врата се отвори. На прага стоеше баща й. Едър мъж с черна брада и масивни ръце. Представих си, че има космати рамене и още по-лошо – космат гръб, подобно на Питър Селърс и Шон Конъри. (Водех си списък с актьори с космати гърбове и постоянно си го обновявах.) И в този момент пребледнях, но явно не добих достатъчно бял цвят, защото Косматия гръб пусна кучето, което държеше, шибан немски дог, и то с тихи стъпки се приближи заинтригувано до мен, устата му зееше като пещера. Сякаш от грамадната му глава бе отпорено нащърбено клиновидно парче и с него бе оформена жълтозъбата му уста, от която се стичаха лиги. Протегнах ръце пред себе си, та песът да не ми наръфа китките. Навярно съм изглеждал като сомнамбул, но тъй като ръцете ми бяха нужни за други цели, не ми пукаше за странната поза, макар че обикновено обръщах ревностно внимание на външния си вид, както и на държанието си, като че ли целият свят си няма друга работа, освен непрестанно да ме държи под око за гафове в един твърде сложен и личен протокол.

- Не можеш да се виждаш с дъщеря ми – отсече Косматия гръб. – Тя не излиза с момчета. Нито с арабески.

- Добре.

- Ясно ли е?

- Аха – смънках потиснато.

- Вас, чернилките, не ви искаме да се мъкнете в дома ни.

- Много ли са?

- Много какво, малка маймуно?

- Чернилките.

- Кои?

- Дето се мъкнат в дома ви.

- Ние сме против тях – изръмжа Косматия гръб. – Колкото и да са много, хич не ги щем. Ние сме с Енох. Ако докоснеш дъщеря ми с ей т’ва черно пръс’че, ше го смажа с чук! С чук по пръс’четата!

Косматия гръб затръшна вратата. Отстъпих две-три крачки назад и тръгнах да си вървя. Скапания Космат гръб. Ужасно ми се пикаеше. Хвърлих поглед на колата му, голям роувър. Реших да му спукам гумите. След секунди можех да ги спукам, да се изпикая на прозореца и ако излезеше отвътре, щях да скокна през оградата по-светкавично от котка през прозорец. Вървях към роувъра и се усетих, че Косматия гръб ме е оставил сам с кучето, което на няколко метра от мен душеше лайна. Започна да се движи. Аз стоях там, преструвайки се на камък или на дърво, и след малко предпазливо му обърнах гръб и направих няколко крачки, сякаш ходех на пръсти по опасен покрив. Надявах се Хелън да отвори прозореца и да извика името ми, да извика и името на кучето.

- Ох, Хелън, Хелън – прошепнах.

Тихите ми думи явно развълнуваха песа, защото в миг настана раздвижване и почувствах нещо странно върху рамене си. Да, това бяха неговите лапи. Дъхът му затопли врата ми. Пристъпих веднъж, а то подире ми. Вече разбрах какво го беше прихванало. Кучето беше влюбено в мен – познах по бързите тласъци към задника ми. Ушите му горяха. Помислих си, че кучето няма да ме ухапе, понеже тласъците се ускориха, и реших да си плюя на петите. То потръпна зад гърба ми.

Изхвърчах към портата и я прескочих, като си закачих розовата риза в един пирон. Прехвърлих се благополучно отвън, взех няколко камъка и нанесох два-три удара по кучето. Единият камък пукна кратуната му, но то май не се разгневи. Яхнах колелото, свалих си якето и намерих кучешка сперма.