Видео: Защо една българка танцува като Бионсе в родопския сняг
В същата седмица, когато молдовски земеделци трогнаха YouTube с кавъра си на The Show Must Go On на "Куин", видеоклип с една българка, която изпълнява хореография на поп певицата Бионсе в носия сред тишината на Родопите, привлече внимание във Великобритания и САЩ.
Гери Георгиева изпълнява популярните движения от хита All The Single Ladies ("Всички неомъжени жени") на самотно било в планината, а единствените звуци в клипа са подрънкването на накитите й и хрупането на снега. Странна балканска интерпретация на ключов момент от историята на поп културата", едновременно пленителна и забавна, определиха я Vice и Huffington post.
Георгиева е базиран в Лондон пърформанс артист, а в работата си се интересува от пресечните точки между фолклора и поп музиката. "Виждам паралел между тях, защото са най-малкото общо кратно, чувство на принадлежност, което споделят на хиляди хора. Тази власт - да можеш да накараш хиляди хора да научат танца на Бионсе, е нещо доста специално и странно", казва тя в интервю за Vice. "Тя действа и на мен, но не мога да не съм подозрителна и се опитвам да използвам тези механизми в собствената си работа."
Клипът от Родопите е публикуван още в началото на 2013 г., но набира популярност покрай участието на Гери Георгиева в тазгодишния престижен лондонски панаир за съвременно изкуство Frieze, за който тя създава късометражния филм Balkan Idols. В него Гeоргиева изпълнява песента "Брала мома Ружа цвете" в изоставения Дом-паметник Бузлуджа, облечена в нещо подобно на носия от пластмасови ленти, каквито някога гонеха мухите от бакалиите. Постепенно тази картина е насечена от електронна музика и сцени в чалга клуб.
"Намирам чалгата за интересна, защото повечето от приятелите ми в България я ненавиждат заради вулгарните й послания. В същото време наистина смятам, че е успешен културен износ. Тя е част от националната идентичност, което е за съжаление в някои отношения. Вулгарна е, но е и много българска, акцентира върху националната култура чрез народни мотиви, а същевременно се опитва да е модерна по един адски капиталистически начин", казва художничката пред Broadly, медия на Vice. С eлементи като паметника на Бузлуджа, чалгата и народната музика тя изследва концепцията за "автентичната" българска идентичност и представата, която дадена нация има за лицето си пред света.
"Народната песен във филма е написана през 50-те години. За мен фолклорът е странен като символ на автентичното, особено когато нациите го използват за маркетинг - превръщат културата си в стока за външния пазар, или за вътрешната си нужда от чувство за идентичност. Това ме вълнува."
Тези противоречия Гери Георгиева разглежда в концертите си под името Вера Модена, измислена от нея "електро фолк дива", която пее народни песни на фона на авангардна електронна музика.