Откъс от "Отплаване - фантастичното пътешествие на "Уайтснейк"
В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Отплаване - фантастичното пътешествие на "Уайтснейк" - прясно издадената на български биография на известната рок група, която ще се срещне отново с българските си почитатели на 24 ноември в "Арена Армеец". Авторът е канадски журналист от руски произход с дългогодишен стаж в рок журналистиката и ред него Дейвид Ковърдейл, Джон Лорд и Стив Вай говорят за "Уайтснейк" от първо лице, съобщават издателите на книгата от "Сиела". Преводът е на Георги Иванов.
Албумът "Lovehunter" – "Не беше точно Шекспир"
Албумът "Lovehunter", издаден през октомври 1979, също като "Trouble", е стъпка в "правилната" посока за "Уайтснейк" или поне в посоката, която публиката търси. Нещата отиват към чист рок, а после и към така наречения "стадионен" рок, макар че с единия крак все още са стъпили в едно объркващо разнообразие.
Нищо подобно не може да се каже за обложката на албума обаче. Направена с драматичните илюстрации от Крис Ахилеос на гола жена с приятно закръглени форми, която е възседнала змия, корицата крещи хеви метъл. Макар че е обект на доста подигравки, това не пречи много хора да є подражават през 80-те (включително и на автора на тази книга, който в 11-ти клас я прерисува с химикал на тетрадката си с умение и в изтънчен детайл, за което вече се хваля втори път). Въпреки че го чака голяма кариера в жанровете фентъзи и научна фантастика, Ахилеус, се зарича повече да не се занимава с обложки на албуми. Единствените му други известни произведения са "Fallen Angel"23 на "Юрая Хийп", също в стил секси фантастика, една обложка за саундтрака на филма "Хеви Метъл", а също и една за Гари Хюз.
Марсдън обаче не помни някой да се е оплакал. "Май не. Повече проблеми имахме с "Come An’ Get It". Той трябваше да мине през "санитарна инспекция", преди да излезе в Америка. Не е нужно да обяснявам защо, ако бяхте видели обложката сами щяхте да разберете. Но ние не възприемахме всичко това много на сериозно. По онова време имаше някои журналисти, които ни имаха зъб и доста се заяждаха. Приемаха текстовете твърде буквално, а ние изобщо не се взимахме толкова на сериозно. Гледахме да се забавляваме. "Обичам те, а сега лягай" – не беше точно Шекспир. Наистина ли смятате, че някой би говорил така на сериозно? Разбира се, че не."
Но да се върнем на песните. "Long Way From Home" е достъпно парче с пронизващ звук, не е нито твърде блусарско, нито твърде хеви метъл, по-скоро нещо, което с увереност може да свириш на концерт на някой стадион. Комерсиалната промоция се случва почти без усилие и песента излиза като първия сингъл от албума, като стига до средняшката 55-а позиция в британските класации. Но съседката є от Б-страната на албума, "Walking In The Shadow Of The Blues", с времето се превръща в по-запомняща се класика на "Уайтснейк".
"Това беше песен на Дейвид, казва Марсдън за първата. – Той дойде почти готов, аз само добавих китарните партии и горе-долу това беше. Дейвид винаги правеше много добри демо версии. Всъщност двамата с него правехме повечето демо версии заедно, но тази до голяма степен я беше направил сам. За пръв път я чух няколко дни преди да я запишем. Добра песен, много добра песен."
Забавното е, че в припева Дейвид пее "long, long way from home" ("много, много далеч от дома"), но заглавието на песента е само с едно "long", за да не се бърка с химна от хитовия албум на "Форинър" от 1977.
*
* *
Албумът "Lovehuner" е записан през април и май 1979 в замъка Клиъруел, Глостър, като е използвана малката мобилна станция-камион на "Ролинг Стоунс" (с прякор "Кафе Мобил"), а смесването се прави в "Сентрал Рекордърс". "Само като се сетя колко студено беше, смее се Марсдън, когато си спомня за Клиъруел – място известно с това, че е приютявало "Блек Сабат", "Пърпъл", "Бед Къмпъни", "Суийт" и "Лед Цепелин". – Но беше страхотно място за работа. Понеже беше хладно и леко бездушно, те караше да работиш по-здраво. Караше те и да пиеш по-здраво. Тия вечерни банкети малко ни взимаха здравето. Но важното е, че свършихме работа и го направихме с мобилната станция на "Ролинг Стоунс", което беше страхотно, много интересен процес."
"Много неща се случваха в Клиъруел, отбелязва Марсдън, запитан за някоя лудория, която са правили по време на многото си посещения в това закътано място. – Веднъж сложихме табела на рецепцията, че замъкът е затворен за следващия месец, защото Джон Траволта ще снима филм там. Това беше точно след филма "Брилянтин". И, разбира се, местните полудяха. Постоянно се мъчеха да влязат вътре. Правехме такива щуротии. Но това е нормално. Свирехме и в местната кръчма. И до ден днешен хората идват на наши концерти и казват, "Аз бях в кръчмата в Клиъруел, когато свирихте". Спомням си една студена ноемврийска вечер. Бяхме петима от шестимата; или Джон, или Иън го нямаше. Май беше Джон и свирихме с един местен клавирист или пък свирихме без клавири, не помня. Бяхме като местна банда в тази кръчма. Щеше да е хубаво да имаме записи, може би щеше да си заслужава да се чуе [смее се]."
"Помня, че направихме там първия албум, казва Марсдън, когато го питам за студиото "Сентръл Рекордърс". – Това беше първият ни запис като "Уайтснейк" и беше там, в "Сентръл". После и "Trouble" записахме там. Но за "Lovehunter" не помня. Така ли пише в надписите? Може би сме правили някакво смесване там. Може би някой презапис или дублиране. Обаче основната част записахме в Клиъруел, така че сигурно там сме имали само някаква довършителна работа. Но не помня. Хубаво е да научиш нещо ново за себе си след 30 години! [смее се]".
За съжаление, няма истории как Плант или Пейдж са ги гледали от някоя стая в замъка, но Марсдън си припомня следното: "Знам, че Били Конъли дойде. Не за да ни види, но така се случи да сме там. А това си беше малко частно парти. Случайно го срещнах, ние се познавахме, и той ме попита какво, по дяволите, правим там. Аз му казах, че правим албум и той каза: "О, така ли, как ми се иска да съм с вас". Всъщност, изобщо не му се искаше да е там".
Ако "Статус Куо" са достигнали висоти в жанра пост-блус буги галоп, то с "Walking In The Shadow Of The Blues" групата "Уайтснейк" се приближават до нещо като хеви метъл галоп. С тази песен групата влиза в зона, в която името им ще се свързва с новата вълна британски хеви метъл – за добро или лошо.