Откъс от "Произход на политическия ред" от Франсис Фукуяма
В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Произход на политическия ред" - предпоследния труд на известния американски политолог, политикономист и социолог от японски произход Франсис Фукуяма. Книгата е издадена от "Изток-Запад" в превод на Камен Костов.
Основи на политическото развитие
Вече разполагаме с всички важни естествени структурни елементи, от които можем да изградим теория на политическото развитие. Хората са рационални същества, движени от личните си интереси, и се научават да си сътрудничат от чисто личен интерес, както твърдят икономистите. Но освен това човешката природа притежава определено предразположение към социабилност, което придава особения характер на човешката политика.
Това включва:
• Инклузивната приспособимост, роднинският отбор и реципрочният алтруизъм са стандартни режими на социабилност. Всички човешки същества проявяват склонност за облагодетелстване на роднини и приятели, с които са си разменили услуги, освен ако са силно заинтересовани да постъпят другояче.
• Човешките същества имат способност за абстракции и теории, които генерират мисловни модели на каузалност и допълнителна тенденция за утвърждаване на каузалност въз основа на невидими или трансцендентални сили. Те са в основата на религиозната вяра, която действа като важен източник за социална сплотеност.
• Хората проявяват и предразположение към съблюдаване на норми по-скоро въз основава на емоциите, отколкото на разума, поради което са склонни да натоварват с истинска стойност мисловните модели и правилата, които произтичат от тях.
• Човешките същества желаят интерсубективно признание или на собствената си стойност, или на стойността на своите богове, закони, обичаи и начин на живот. Ако получат такова, то става основа на легитимност, която позволява упражняването на политическа власт.
Тези естествени характеристики са в основата на развиването на все по-сложни форми на обществена организация. Инклузивната приспособимост и реципрочният алтруизъм не се срещат единствено при човека, а се споделят от много животински видове и обясняват формите на сътрудничество, наблюдавани при малки групи (най-вече) кръвни роднини. В ранните си стадии човешката политическа организация наподобява обществото на групово ниво, наблюдавано при по-висши примати като шимпанзетата. Това може да се разглежда като стандартна форма на социална организация. Тенденцията да се протежират семейството и приятелите може да бъде преодоляна чрез нови правила и стимули, които налагат задължението например да бъде нает квалифициран специалист, а не член на семейството. Но институциите от по-високо ниво са в известен смисъл твърде неестествени и след като се разпаднат, хората се връщат към предишната форма на социабилност. Това е основата на така наречения от мен патримониализъм.
Човешката способност за абстрактно теоретизиране скоро произвежда множество нови правила за усвояване на околната среда и регулиране на социалното поведение, които далеч надхвърлят всичко, което съществува при шимпанзетата. По-специално идеи за мъртвите предци, духове, богове и други невидими сили създават нови правила и мощни стимули за съблюдаването им. Различните видове религиозни идеи разширяват неимоверно параметрите за организиране на човешките общества и постоянно генерират нови форми на социална мобилизация.
Силно развитият набор от емоции, свързани със съблюдаването на норми, обаче гарантира, че нито един мисловен модел за функционирането на света никога не се разглежда като елементарна теория, която може да се отхвърли, когато престане да отговаря на наблюдаваната реалност. (Дори в областта на съвременните естествени науки, където има ясни правила за тестване на хипотези, учените развиват емоционална привързаност към теории и не се съобразяват с емпиричните доказателства, които доказват несъстоятелността на любимите им теории.) Тенденцията да се натоварват мисловни модели и теории с истинска стойност укрепва социалната стабилност и позволява на обществата да нарастват значително по размери. Но това означава също така, че обществата са твърде консервативни и яростно се противопоставят на предизвикателствата по отношение на господстващите идеи. Това е най-очевидно при религиозните идеи, но и светските правила са натоварени със силни емоции под формата на традиции, ритуали и обичаи.
Следователно източник на политическия упадък е консерватизмът на обществата по отношение на правилата. Създадените при определени обстоятелства правила или институции престават да функционират при промяна на обстоятелствата, но не могат да бъдат променени поради емоциите, с които хората са ги натоварили. Това означава, че социалната промяна често не е линейна, или казано другояче – не е процес на постоянни малки корекции съобразно променящите се условия, а по-скоро избухва като катастрофична промяна след продължителен период на застой.
Това от своя страна обяснява защо насилието е толкова важно за процеса на политическо развитие. Както изтъква Хобс, страхът от насилствена смърт е съвсем различна емоция от желанието за печалба или икономическата мотивация. Изключително трудно е да оцениш собствения си живот или живота на любим човек, поради което страхът и несигурността обикновено мотивират хората да вършат неща, които елементарният материален личен интерес не може да ги накара да извършат. Политиката възниква като механизъм за контролиране на насилието, но насилието си остава постоянна предпоставка за някои видове политическа промяна. Обществата може да затънат в дисфункционално институционално равновесие, в което заинтересованите страни могат да налагат вето на необходимите институционални промени. Понякога насилието или заплахата от насилие са необходими за разрушаване на равновесието.
И накрая, желанието за признание е гаранция, че политиката никога няма да бъде сведена до елементарен икономически личен интерес. Хората непрекъснато преценяват истинската стойност или достойнството на други хора или институции и се организират в йерархии въз основа на тези преценки. Политическата власт в последна сметка се основава на признанието, на степента, до която даден лидер или институция се считат за легитимни и могат да разчитат на уважението на група свои привърженици. Те може да са мотивирани и от личен интерес, но най-мощните политически организации са онези, които се легитимират въз основа на една по-всеобхватна идея.
Биологията ни дава структурните елементи на политическото развитие. Човешката природа е до голяма степен константна в различните общества. Огромното разнообразие от политически форми, което наблюдаваме както в нашето съвремие, така и в хода на историческото развитие, е продукт преди всичко на разнообразието на физическата среда, която хората обитават. В процеса на разклоняването на обществата и запълването на различни екологични ниши по света те развиват отличителни норми и идеи в хода на т.нар. специфична еволюция. Различните групи от хора също така взаимодействат помежду си и това взаимодействие е не по-маловажен фактор за промени, отколкото физическата среда.
Но разделените от огромни разстояния човешки общества достигат до поразително сходни решения по отношение на политическия ред. Почти всяко общество за определен период е организирано на базата на родствените връзки с постоянно усложняващи се правила. Впоследствие повечето общества развиват държави и неперсонални форми на администрация. Аграрните общества от Китай и Близкия изток до Европа и Индия развиват централизирани монархии и все по-бюрократизирани форми на управление. Общества със слаби културни контакти въпреки всичко развиват подобни институции, като например монополите върху солта, създадени от правителствата на Китай, Европа и Южна Азия. В по-близки времена демократичната отговорност и народният суверенитет стават всеобщи стандартни идеали независимо от неравномерното им прилагане. Различните общества достигат до тези сходни резултати по много различни начини, но самият факт на сходството подсказва основополагаща биологична прилика между човешките групи.
