За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
maren
Рейтинг: 237 НеутралноИспано-португало-българският литературен салон на тазгодишния панаир на книгата в НДК се отличава с добра организация, покрива интензивно това, което може и трябва да се прочете, показва разликите между ПИСАНЕ и ЧЕТЕНЕ(прочит)и дава възможност да се говори.
Това, което можах да видя и да запомня за малкото време, с което разполагах. Започвам с Испания:
Как драматургът Галсеран артикулира ясно идеи, които работят в театъра?
Защо Майте Каранса се връща към истории за трудно включване на деца с особена биография на жертви на вербално насилие или представяни като други,различни(например, вещици)на ръба между реално и мистично(не вълшебно)?
А също така, защо парадоксалното себесхващане на самотниците
не бива да спира търсенето на аналози с абсурдната нормалност на другите, които наблюдават странните герои на Андрес Барба?
И какво още?Португалия:
Запомнящ се документален филм за Жузе Сарамагу-известен португалски писател, по-късно университетския преподавател Педро Ейраш представи Сарамагу, като един от съвременните автори, не позволяващи на кризата
да приспи Португалия. Разбрах, чрез лекцията на Ейраш, че литературата
на Португалия може да продължи да ВПИСВА, да променя стойности и дава значения на живота, дори при банкова и икономическа криза.
Постоколониалната литература на Португалия и постомодерната на Испания не изглеждат в застой. Предполагат, допускат и дават възможност за ГОВОР.
Как накрая отговориха българските автори в краткото ми посещение на салона?
Младите драматурзи Елена Алексиева и Стефан Иванов говориха за "непрекъснатия колаж на живота" и се осмелиха да си преставят на ГЛАС неочакваните пластове на това, което ги очаква в следващите им текстове.
На бегом.
Благодаря на Институтите Сервантес и Камойш за чудесната организация, на прекрасната работа на симултантните преводачи
и на страхотното представяне на авторите.
Жорди Галсеран "Девет пиеси"
Майте Каранса "Отровни думи";"Трилогия за вещиците"
Андрес Барба "Добрите намерения"
Педро Ейраш "Съвременна португалска литература"