Христо Карастоянов: Тайно се радвах на младите автори, гледащи към миналото без истерично тръшкане
В края на годината неизбежно идва времето за осмисляне на постигнатото и набелязване на целите за бъдещето. По традиция "Дневник" се обръща към писатели, издатели и преводачи, с въпроси за тяхната лична класация на литературната 2015 г. и за очакванията им към новата година. Отговорите им може да четете в специалната метатема "Годината".
Христо Карастоянов е автор на десетки романи. Най-новият от тях - "Една и съща нощ" спечели през 2014 г. наградата за нова българска художествена проза "Хеликон", а през тази година получи националната литературна награда "Елиас Канети". Върху романа е базирана и постановката на режисьора Иван Добчев "Гео" в Народния театър "Иван Вазов". Ето какво разказа той:
Какво планирахте, но не Ви остана време да прочетете през изминалата година? А да напишете?
– През 2015 година – а и през цялата втора половина на предишната 2014 – само следвах удивителния самостоятелен живот на романа "Една и съща нощ". Тази книга наистина заживя свой си живот – и това не е метафора: имам куп доказателства, че това е така, защото е така... И този неин ни живот ми хареса. Покрай нея ми се случиха толкова много неща, че през цялото време си виках: Добре, но защо чак сега?!... Та ако сте си помислили, че не ми е останало време да прочета нищо от струпаното ей тук на масата – ще сте прави. За писане да не говорим...
Кои книги очаквате с нетърпение през 2016 г.?
– Не знам... Всъщност знам. Очаквам да се появи на книжния пазар отдавна обявеното от издателство "Лъчезар Минчев" българско издание на "Спомен за моите тъжни проститутки" на Маркес. Срамота е светът да я знае тази книга, а ние – не.
Кое беше литературното събитие на 2015 г. - по света и у нас?
– За събитие точно... не знам. Но тайно се радвах, че през годината се появиха (у нас) книги на млади автори, които поглеждат към миналото на страната не с истерично тръшкане, а с разбиране и намигане. Вижте книгите на Ангел Игов и Велина Минкова и ще разберете какво точно искам да кажа.
А Вашите лични филм, изложба, постановка, събитие от българския културен живот?
– Разбира се, постановката на Иван Добчев "Гео" в Народния театър "Иван Вазов". И не само защото написаната от него пиеса (а след това и спектакълът му) е базирана върху романа ми "Една и съща нощ". А защото Иван Добчев наистина успява със своя си Иван-Добчевски театрален език да ни предаде целия ужас на оная 1925 година. А още и заради това, че той не ни показва още един визуално точен портрет на Гео Милев (това би било много разочароващо), а е превърнал поета в символ на бунта срещу статуквото. И заради смазващата актуалност, с която звучи всичко, произнесено от героите му, а най-вече актуалността на статиите на Гео Милев, които Иван Добчев е превърнал в монолози, а тези монолози, произнесени от невероятния Леонид Йовчев. И заради също толкова невероятния Валентин Ганев, който превръща Никола Гешев в ужасяващ клоун, който дърпа конците...
Коя книга ще подарите за Коледа?
– А коя книга ще ми подарят на мен?!