В испански ритъм ще започне началото на следващата високосна 2016 година. По нов начин – с този музикален стил и с международни (непознати на публиката) млади таланти ще се заредят зрителите на традиционния Новогодишен концерт в НДК, със заглавие "Духът на Испания".

На 1 януари (18.30) ще е поантата на едномесечния традиционен музикален фестивал, който подклаждаше и дозареждаше празничното  настроение.

Идеята за пъстра програма от произведения на различни композитори както испанци, така и неиспанци, но свързани с испанската линия, е елегантен начин да се излезе от шаблонизираната вече виенска валсовост. Публиката ще има възможността да се запознае с творби, познати по света, но несвирени у нас, като балетната сюита "Тривърхата шапка" от Мануел де Файя, най-видния представител на Испания за ХХ век, например – влиянието на Гренада, пропита с фламенко. Или "Испански танц" от операта му "Кратък живот", или по-малко изпълняваните "Havanaise" на французинаСен-Санс – този път от звучната цигулка на Веско Ешкенази. Както и с композитори, в България почти нечувани: РупертоЧапи, RupertoChapi (от 19-те най-големи и разнообразни zarzueleros в света, роден в автономната испанска област Валенсия 1851-1909; пише zarzuelas–сарсуели, във всички форми и размери, включително три-actZarzuelaGrande) и Пабло Луна, PabloLuna (цигулар, диригент и композитор, роден в Алхама де Арагон, Сарагоса, 1879-1942) – чиято репутация до голяма степен е изградена със сарсуелата.

Публиката вече е запозната с този характерен испански лирико-драматичен жанр – zarzuela, [θarˈθwela] в Испания, [sarˈswela] в Латинска Америка), в който се редуват сцени на разговор и пеене, използвайки елементите на опера, народни песни и танци.

Дори и от познатите композитори ще бъдат предложени по-нетрадиционни у нас творби. Верди – "Сицилиански вечерни", с арията на Елена ще се представи италианското сопрано ФедерикаЛомбарди, която ще изпълни и произведение на Лео Делиб, също със силен привкус на испанска култура и ритми, но пречупено през призмата на типичната за френските композитори елегантност.

Всъщност, за начало на концерта селекционерите са избрали неиспански композитори, но вдъхновени от Испания. Започват с класическия пример – французинът Емануил Шабрие, останал в историята с оркестровата си рапсодия "Испания", и веднага след това сънародникът му Жорж Бизе. Няма как да се мине без страстната "Кармен".

Завършекът ще е с Испанското капричио на Николай Римски-Корсаков. Диригент е роденият във Венецуела Хосе Луис Гомес. Той е от младите таланти, цигулар, поел пътя на диригентското изкуство, надарен. Трамплинът за международната му кариера поставя спечелването на престижния диригентски конкурс на името на Дьорд Шолти, 2010 година, само след 6-месечни занимания. Тогава му предлагат мястото на асистент-диригент в Радио-симфоничния оркестър на Франкфурт – позиция, създадена специално за него, работи и с известния Пааво Ярви. И не само това, на конкурса присъства и музикалният директор на Операта в Щутгарт, така че той го кани да направи дебют с италианска опера, освен това работи в Хамбург с двата оркестъра – оперен и симфоничен, така че Германия открива професионалния му път. Той ръководи и оперния театър в Комо – Италия, където дирижира.

Сопранът Федерика Ломбарди (Италия) е с награди, за първи път дебютира както на Новогодишен концерт, така и на българска сцена. "Основният ми репертоар е италианският, Моцарт, сарсуелите са новото ми предизвикателство. Надявам се да ги изпълня добре. Обичам испанската музика заради ритъма, заради емоциите, дано успея да ги предам и на публиката. Приех с огромна радост да изпълня репертоара".

Майсторски съставен Новогодишен музикален фестивал се оказа 29-тото му издание. Замислен и основан от известния диригент Емил Чакъров (тръгва в 1986 година) с цел да обогати музикалния живот на страната, да популяризира постиженията на българското изпълнителско изкуство сред неговите почитатели в страната и чужбина, да повишава имиджа на НДК като най-големия културен център на Балканите, днес той пречупва новото време.

Затова питам неговите продължители – Мирослав Боршош, директор на НДК:

Винаги е така. За нас беше много важно Новогодишният фестивал да може да разшири публиката си, тя да не е само традиционната. Виждате резултата – събраха се различни публики. Не е важно само залите да са пълни, а какво е качество. Ако щете и възрастовите граници да се разширяват и смаляват. Всъщност, големият успех е, че един млад екип – продуцентският, Веско Ешкенази – успя да наложи в утвърден и авторитетен фестивал своята визия, което е важно.

Не само като водещ български творец в чужбина, а защото ние сме едно поколение. Еднакво милеем и за класическата музика, и за културата, и за развитието на изкуството. Тук той вложи много повече от себе си като познание, като човек, който милее за това, което става в България и се опитва да го разширява, защото виждайки световните практики и получавайки подкрепата от добре работещ тук екип, може да направи подобна програма.

Ооо, това е една голяма тайна. Всичко ще е насочено към различните публики, които да бъдат привлечени към класическата музика във всичките й форми.

Питам и главния селекционер, наречен посланик – известният цигулар Веско Ешкенази:

Фестивалът протече много добре. Щастлив съм че се осъществи замисленото, дойдоха всички гости, които планирахме. Големи концерти, с нелесна за събиране публика, все пак зала 1 на НДК например е с 4000 места. Борим се за календара на София и успяхме с много голяма част от концертите. За догодина единственото, което ми се иска, е по-отрано да стигнем до публиката, защото тя е информирана за много събития – трябва да има време да си избере.

Беше важно да има опера; симфонична музика; такива, обвързващи децата, като концерта за деца на възглавници – с огромен успех. Имахме два концерта в един ден, а можеше да се съберат хора за пет. Чудесно за тези родители, които водят децата си да се запознават с музиката; срещата с четирите рояла е брилянтна идея, това също е голям коз за Фестивала. Моята идея наистина беше – фестивал. Качествени проявиза различна публика. Забелязвам, разбира се, както е и в световен мащаб, по-концентрирано класическата част на Фестивала е винаги по-малко посетена. Защото хората, които слушат камерна музика не са толкова много.Естествено не говорим за качество, напротив. Просто за един вид музика има по-малко публика, отколкото за друг. Но сме доволни – и рециталът на цигуларя Димитър Буров с Людмил Ангелов беше пълен, и на Йоанна Каменарска - Ирина Георгиева също. Все пак това са пълни зали на рецитал цигулка и пиано, това е голяма рядкост. Аз съм много впечатлен че успяхме да стигнем до хората. Така че структурата е да има и камерна музика, и опера, и кросоувър, и симфонична музика, и хубав новогодишен концерт по-различен с чуждо участие. Мисля, че хората го оценяват.

Въпросът е да влезем в главите на хората с нещо, което е хубаво. Не е само елитно, а искат са видят още и още веднъж. С много от проектите става, не с всички, някои са по-успешни, други – не. Търсим формулата непрекъснато.

Иска ми се да продължим с това, което имаме като база. Най-вероятно догодина не бих сложил два големи оперни аса. Би било по-добре по едно голямо събитие в жанр. Един голям симфоничен с чужд оркестър, нещо което българската публика не е слушала, например. Може би интересът към тези концерти ще е още по-голям. Макар като за първа година ми се искаше да дойдат колкото се може повече имена заедно. Идеята ми е да поставя България на картата на света. В международен мащаб тук да се случват такива събития каквито и във Виена, и във Амстердам.