Симеон Венциславов, сценарист: Ще е добре да се създаде национална лотария за кино
В края на годината неизбежно идва времето за осмисляне на постигнатото и набелязване на целите за бъдещето. По традиция "Дневник" се обърна към няколко режисьори, продуценти, сценаристи и организатори на фестивали с въпроси за тяхната лична класация на 2015 г., в която българското кино навърши век, и за очакванията им към новата година. Отговорите им може да четете в специалната тема "Годината".
Симеон Венциславов е сценарист, половината от успешния тандем зад "Нанук" (заедно с познатия от "Отчуждение" Милко Лазаров), който тази година взе в Кан престижната награда на ScripTeast за най-добър сценарий от Централна и Източна Европа. Историята за възрастна двойка инуити ще бъде вторият пълнометражен филм на Лазаров, в копродукция с Франция и Германия. Проектът по сценарий на Венциславов "Дора" също бе награден на Гръцкия филмов фестивал в Лос Анджелис. В момента той работи заедно със Стефан Командарев върху следващия филм на режисьора "Съвместимост".
Каква беше юбилейната 2015 г. за българското кино?
- Година на необходима равносметка. Хубавото е, че се говореше много за българското кино, както игрално, така и документално. Дано само не забравим за рожденика веднага след празника.
Разделението на преди 89-та и след нея сякаш беше в полза на киното преди промените. Оттук трябва да се извадят важни изводи. Все пак силно се надявам, че скоро ще се говори за "българското кино след 2015 година". Време е за нова вълна, още повече, че се появяват все повече талантливи млади хора, които искат да я осъществят.
Какво му пожелавате за 2016?
- Да продължава да оформя своето лице в рамките на съвременната световна кинематография. Всеки голям успех на български филм, всяко старание да направиш нещо качествено, всяка отделена минута, стотинка и енергия в посока на оформянето на това лице, е в помощ, както на конкретния проект, така и на филмите, които предстои да се направят в следващите години.
Според мен връзката между кинообразованието и киноиндустрията в България е прекъсната и трябва да се потърсят възможности тя да се заздрави. Това ще е от полза за всички.
Положителна тенденция ще бъде, ако НФЦ започне да финансира повече филми, които да получават по-малко пари. Няма държава, която да продуцира само добри филми, но по-големия брой ще повиши шансовете за качествена "реколта".
Би било добре да се създаде Национална лотария за кино, подобно на тази в Обединеното кралство. Помислете си колко заглавия могат да се финансират по този начин.
Кои бяха за вас най-добрите филми на 2015 г. - български и чуждестранни?
- Трудно е да се изберат само няколко имена, но все пак, ето заглавията, които гледах през 2015 година и бих препоръчал: "Омарът" на Йоргос Лантимос, "Виктория" на Себастиан Шипер, "Царевичният остров" на Георгий Овашвили, "Мандарина" на Шон Бейкър, "Урок" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, Force Majeure на Рубен Йостлунд, Zvizdan на Далибор Матанич, "Моята майка" на Нани Морети... Може би пропускам нещо важно, но трябва да спра до тук, защото има още много.
Кои филми очаквате с нетърпение през 2016 г.?
- На първо място Son of Saul на Ласло Немеш. Не успях да видя "Дийпан: съдба на бежанец" на Жак Одиар, което го прави един от очакваните от мен за 2016 г. "Карол" на Тод Хейнс, "Омразната осморка" на Тарантино и "Завръщането" на Иняриту са другите, за които се сещам веднага.
Новата година предстои, а с напредването й ще се появят и бъдещите любопитни заглавия. Още през февруари ни очаква Берлинале, откъдето със сигурност, ще излезе нещо интересно.
Знам, че Константин Божанов, както и Петър Вълчанов и Кристина Грозева приключиха снимките на новите си филми, затова ги очаквам с интерес.
Коя беше вашата лична книга, изложба, постановка, събитие от българския културен живот?
- За мен Sofia Meetings е едно от най-важните събития за киноиндустрията в България. Тази година отново беше на ниво. За съжаление или не, повечето културни събития, които запомних от 2015 година, не се случиха в България – като изложбата на Антон Корбин, концерта на New Order и филмовите фестивали в Берлин, Кан и Пекин.
За книга... радвам се, че най-сетне Бен Окри излезе и на нашия пазар. Силно препоръчвам "Изгладнелият път".