Мобилният иззвъня точно в шест и половина сутринта. В просъница го взех за алармата, издразних се. Предната нощ си бях легнал късно, а с годините съм си създал навик да изключвам звука на телефона, да мога да си отспивам. Иначе някой ще звънне в три сутринта и целият следващ ден ще отиде на майка си у... (Извинете. Аз без да искам... Записахте ли го вече на диктофона?... Ще го махнете, нали?...) Иначе целият следващ ден отива по дяволите. Сигурно съм бил толкова скапан, че съм забравил. Беше труден период. Адски много работа имахме.

Обаждаха се от службата. Намерили някакъв мъж в Борисова градина. Намушкан с нож. Два пъти в корема. Само това казаха. Викаха ме на местопрестъплението. Стигнах дотам с личната си кола. Така е по-бързо, кога да ходи човек до районното за патрулка. Посрещнаха ме колегите. И двамата – ама страхотно изнервени. Пихме по едно кафе. Разбирам ги. Да се събудиш с убийство не е хубаво. Уж сме свикнали с това. Уж сме твърди. Мамка му стара! (Ще го изрежете, нали?) И ние не издържаме някои сутрини.

Трупът лежеше по корем под един кестен. Сутринта беше валяло и лицето беше зарито в калта. Освен намушкана, жертвата беше зверски пребита. Два зъба липсваха. Намерихме ги в мократа трева. Никой от нас нямаше влажна кърпичка. Още бяхме само тримата. Аз, Благоев и Енев. Забърсах лицето с обикновена носна кърпичка. В такива моменти, не знам защо, винаги си представям, че жертвата ще излезе някой близък: роднина или приятел. Целият изтръпнах. Това е по-силно от теб. Инстинкти. Лицето беше подуто и непознато. С извинение, ама направо му бяха ебали майката на момчето! Изроди с изроди! В ебани времена живеем, ще знаете! Само това момче да беше, ама знаете ли колко като него... Дрехите бяха на парцали. Изглежда го бяха влачили по асфалта.

Следобед сайтовете пуснаха новина, че в Борисова градина е убит клошар. Трупът още не беше идентифициран. На следващия ден се разбра, че това е писателят Йордан Константинов и положението си еба и майката, и всичко. Стана ненормален скандал... Предния ден медиите го бяха нарекли наркоман и бездомник. Някои се възмущаваха от това отношение и си спомниха за някоя си Мария Вирхов, поетеса, която по подобен начин била наречена изпаднала наркоманка, когато я открили безжизнена край Перловската река. Не можело да продължава по този начин. Трябвало да подхождат към писателите с уважение. (Извинявайте, но ако питате мене, нищо, че не ме питате, трябва изобщо към всички хора да се подхожда с уважение, не само към писателите? И дори на първо място да си дават сметка, че онези от другата страна също са хора. Щото знаете ли? Няма да ви губя времето с обяснения, ама знаете ли какво е да си полицай в днешно време? Много е лесно, като гледаш отстрани да казваш, че полицаите са куки, ушеви, прасета, говеда, педали. Много е лесно да пееш, че всички ченгета са копелета. Но, да ви кажа, тази работа никак не е лесна и дори е особено натоварваща и би било по-лесно за нас, ако срещахме по-позитивно отношение от страна на гражданите, тоест от ваша страна.)

Добре, ама как като никой не го беше чувал този Йордан Константинов.

Вие сигурно ще си кажете, че съм обикновен полицай, какво толкова разбирам от литература, и ще сбъркате. От дете се интересувам живо и чета книги. И стихове писах, но преди години, отказах се. Книги обаче продължих да чета и повярвайте, никога не бях чувал за този автор. Защо ли? Аз не чета нова българска литература, защото тя не е на ниво. Друго са световните автори. Тези, нашите за нищо не стават. Тук е шуробаджанащина, братче. Всеки може да издаде книга. Издава се на килограм, без да се гледа качеството. Тръгнеш да четеш, а то не се чете. Литература ли е това или някаква извратена интелектуална чикия, извинете, мастурбация? Ами, вижте книгите на великите автори. Те се четат лесно. Някой път ще им обясня на тях някои неща, ама какъв ми е да се меся? Всеки да си гледа работата! Аз съм полицай и разследвам, а литературата е тяхна работа! Нека си пишат, както си им харесва, ние пък няма да ги четем.

Опитах и на Йордан Константинов да му чета една книга, като разбрах, че е "велик автор". Велик, велик – колко да е велик! Да не казвам колко велика беше книгата, да не се засегнете нещо. Казват, четяли го. Да правят каквото си щат! Не е нужно да си полицай, за да разбереш, че светът е пълен с мазохисти. И аз на тези хора шапка им свалям, защото какво щяхме да правим без тях?

Колкото до Йордан Константинов, следствието се оказа в задънена улица. Близо три месеца разпитвахме роднини, приятели, колеги, познати, хора, които живеят в района на Борисова градина. Разпитахме приятелите, с които същата вечер са били на рожден ден преди произшествието близо до местопрестъплението. Разпитахме хората, които обикновено разхождат домашните си любимци в околността. Нали една жена го беше открила, докато разхождала кучето си. Изпаднала в истерия, горката. Ако не се лъжа, тя беше сериозно травмирана от случилото се и беше тръгнала на часове при психоаналитик.

Убийството е извършено между един и три сутринта. Преди това Константинов бил на полянката между езерото с лилиите и оня, социалистическия обелиск. Както се вика, пили и се веселили. Свирили. Танцували. Човек не може да разбере хора ли са тия, хипари ли са?

Йордан Константинов бил от последните. Запътил се към Орлов мост сам, другите се пръснали в различни посоки. Нападнали го, докато се движел по алеята. Изглежда всичко се случило внезапно и не оказал съпротива. Тялото му беше намерено близо до чешмата, малко преди Орлов мост.

Казват, нямал репутация на лесен човек. Не го харесвали, защото открито се гаврел с български класици, с Вазов. Често получавал заплахи. Дори се наложило да се покрие задълго след някакво интервю за Вазов. Националистите не можели да го понасят и открито говорели как биха му теглили един пердах, а някои от тях споделяли, че с радост биха му клъцнали гръкляна.

Тази версия тотално издиша. Убийство заради литература или убийство заради книга? Звучи като професорски роман! Колко книги и автори не ми харесват, и какво? Да тръгна да избивам хората ли? Въпреки че кой ги знае. Така наречените "хора на перото" са бая странни персонажи. Почти колкото хипитата. И аз можех да стана писател, ако исках. Навремето имах и публикации, и всичко. Дори казваха, че съм добър, че имам бъдеще. Но да се обричам на такъв несигурен живот? Не, мерси! Добре си ми е в полицията.

Ако мислите, че чрез вашата книга можете да се докопате до нови доказателства, се лъжете. Щом ние, в полицията, не успяхме, какво бихте могли да направите вие? Позволете ми да ви дам един съвет. По-добре си стойте вкъщи и си пишете книгите, а разследванията ни оставете на нас, професионалистите.