Откъс от "Гризли" на Деян Енев

"...животът на човек е една дълга песен с много куплети. Със старостта куплетите изчезват един по един, всички думи изчезват, но мелодията на песента все пак остава."

Обичам да чета Деян Енев! С простички думи, уж обикновени, а трогва душите на читателите. И ни тласка към размисли.

• 1 6
• Докладване

[quote#1:"Bramasole"]И ни тласка към размисли.[/quote]

До коментар [#1] от "Bramasole":
Да, особено като прочете човек това:
..."не искаше персоналът на дома да го стрелка укоризнено с погледи: Глей го ти, богат човек, а дал майка си в старчески дом".

• 1 2
• Докладване

Не знам защо у нас се смята за срамно да изпратиш родител в старчески дом. Просто ежедневието и работата те принуждават.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#2] от "Арон":

С това мнение не съм съгласна, но пък и то е повод за размисъл... особено когато четящият разказа е потърпевш/а в грижите за възрастни.
Подкрепям Hodounska.

• 1 3
• Докладване

Хубав разказ .

• 0 1
• Докладване

До коментар [#3] от "hodounski":

Не мисля че е срамно когато нямаш нито средства нито сили за да се грижиш за престарелите си родители,не е такъв случая в този разказ обаче,мой познат изпрати баща си в старчески дом и мисля така му стори услуга защото той не можеше да се грижи за себе си,камо ли за стария човек.

• 0 1
• Докладване