Документален филм на Джанфранко Рози трогна "Берлинале"
Най-новият документален филм на прочутия италиански режисьор Джанфранко Рози "Огън в морето" успя да се сдобие с неочаквано силна подкрепа на фестивала на световното кино "Берлинале". 107-минутният филм е изцяло сниман на остров Лампедуза, известен още като "входната врата" на Европа за стотици хиляди бежанци.
Джанфранко Рози, почтително наричан "маестро на документалното кино" и чийто по-ранен филм "Свещеният римски околовръстен път" преди две години заслужено се сдоби със "Златен лъв" на международния кинофестивал във Венеция, бе посрещнат с шумни ръкопляскания на пресконференцията си в Берлин. Той се появи заедно с Пиетро Бартоло, един от най-известните лекари на южния остров, неизменно участващ в спасителни акции на бежанци.
"Всеки ден се сблъскам със смъртта. Виждам мъртви деца, изнасилени жени, полуживи мъже. Преживявам лично последствията от бежанските вълни. Тази човешка трагедия е огромна, тя просто няма еквивалент в съвременния свят" – каза в Берлин един от най-интервюираните лекари в света. "Всеки ден при мен идват представители на световни телевизии, снимат ме, разпитват ме и си отиват. А аз оставам тук, заедно с хората на Лампедуза."
От своя страна Рози развълнувано разказа, че първоначалното му намерение е било да заснеме само един кратък 10-минутен репортаж за случващото се на острова. Но веднага след пристигането си се убеждава, че този формат няма да му е достатъчен. Затова избира да покаже ежедневието на местните жители и най-вече на десетгодишния Самуеле, който израствайки наблюдава случващото се. "В началото нямах идея, че ще снимам по този начин" – каза още Рози. "Но когато видях това изключинелно момче, което нито за миг не "играе" сцените от собствения си живот, реших, че ще потърся и други жители на острова. Така се появи и радиожурналистът, чиято основна задача е да пуска музикални поздрави от местни хора за техните близки."
Филмът показва и няколко спасителни акции на хора в морето, някои от които успешни, а други не. Оказва се, че малобройното население на острова е плътно анжарирано със съдбата на "бягащите хора" и самоотвержено им помага според силите си. "Заради това, което правят, тези хора заслужават Нобелова награда" – допълни Рози "Те никога не се оплакват, държат се естествено и мъдро. Те ми помогнаха да усетя духа на истинската Лампедуза".
Много добро впечатление в Берлин направи и пълнометражният дебют на тунизийския режисьор Мохамед Бер Атия "Хеди", още повече, че включването на филма му в официални конкурс е първото след двадесетгодишно отсъствие на арабското кино в него. Филмът показва "тихата съпротива" на един 25 годишен младеж, който отказва да се подчини на властната си майка и да се ожени за избраната без негово участие бъдеща съпруга.
В деня на сватбата той не се появява и този му акт предизвиква истинско сътресение в домашния му кръг. В същото време Хеди, което на арабски означава "стой спокоен" среща жената на живота си. Тя е твърде свободолюбива и се препитава като танцьорка в големи туристически курорти. За да се махне от подтискащото и задушаващо "вкъщи" младият мъж решава да избяха с нея във Франция. В последната минута обаче се отказва и остава в страната си. Част от пресата оцени това решение на режисьра като "конформистко" и го обвини в недостатъчна смелост да отиде докрай в бунта на иначе пределно тихия екранен герой. Друга обаче разчете финала като проява на истински кураж, тъй като според Атия е "много по-трудно на намериш себе си в една страна обсебена от традиционализъм и мечти за едно напълно различно бъдеще".
"Бъдеще" се нарича и филмът на младата Миа Хансен – Лов от Франция. В него световно известната Изабел Юпер играе ролята на учителка по философия, чийто живот бавно и мъчително се разпада. Най-напред умира майка й, после съпругът й я напуска, а най-накрая издателите, с които работи неизменно отказват да финансират философските й поредици. В една твърде ранима и чувствителна среда опитната Юпер още веднъж доказва класата си. "Героинята ми губи всичко, но намира свободата си, а това е един безкрайно мъчителен процес. Затова я харесах и направих всичко възможно, за да я представя такава, каквато е" – каза Юпер в Берлин.