В новият филм на братя Коен "Аве, Цезаре" Джош Бролин влиза в ролята на "фиксър" на въображаемото студио "Кепитол пикчърс" -  нещо средно между шеф, пресагент и възложител на мокри поръчки, чиято задача е да замазва скандалите на звездите, дори ако трябва понякога да прекрачи закона.

Героят на Бролин е един от многото във филма, вдъхновени от истински личности - но неговият престъпен арсенал е нищо в сравнение с този на истинския Еди Маникс - генерален директор "Метро Голдуин Майер" от 1924 до 1962 г и един от хората,

разказва филмовата журналистка Карина Лонгуърт в свой подкаст за американското издание Slate. По мемоарна литература, съдебни документи и заглавия от вестниците тя проследява по-големите скандали, свързвани с легендарния холивудски "чистач".

Маникс е роден във Форт Лий, Ню Джърси през 1891 г. Напуска училище и на 20 години започва работа в местен увеселителен парк, собственост на Никълъс и Джоузеф Скенк - известни гангстери от Ню Джърси, работели тясно с Маркус Лоу - бъдещият създател на "Метро Голдуин Майер" (Ем Джи Ем). При братя Скенк Маникс за първи път се проявява като "чистач" - решавайки проблемите в парка, и зад кулисите му. След като Маркус Лоу купува студиата "Метро", "Голдуин", както и "Майер" на Луи Б. Майер, Еди Маникс е изпратен в Лос Анджелис, за да следи дейността на Майер. Постепенно двамата се сприятеляват и след година Маникс е издигнат до поста генерален директор на студиото, който заема чак до смъртта си през 1963 г. Така започват и 

Като "чистач" Маникс работи заедно с пресагента на студиото Хауърд Стриклинг. Стриклинг контролира медиите, като често, за да скрие някоя история, той предлага на журналистите друга. Маникс пък решава проблемите на практика - сплашва и подкупва свидeтели, урежда аборти и др. А погрижи ли се за някой актьор, той започва да го "държи" - поне така твърди И. Дж. Флеминг в една от многото посветени на дуото книги "The Fixers: Eddie Mannix, Howard Strickling and the MGM Publicity Machine" (от англ. - "Фиксърите: Еди Маникс, Хауърд Стриклинг и машината за публичност на "Ем Джи Ем") от 1954 г.

Един от по-невинните, но и спорни случаи е прикриването на първото така наречено "секс видео". Днес някои кандидати за слава сами пускат своите порно записи онлайн, но навремето това се оказва проблем за Джоан Крофорд. Така твърдят много нейни биографи, според които преди да подпише със студиото през 1925 г., тя се снима поне в един еротичен филм. Идентифициран от някои като "Кадифени устни", от други - като "Кастингът" (The Casting Call), спекулира се, че с пари и сплашване Маникс успял да се снабди с оригиналните негативи - а после дори накарал Крофорд да си ги купи от него на тръгване. Актрисата плаща 50 хиляди долара, за да се освободи от договора си с Ем Джи Ем.

е този с Патриша Дъглас. "Кастингът" - в който мечтаещи за слава момичета разиграват сцени от известни филми, а после се разсъбличат, за нея е реалност. Младата статистка е извикана "на проби" в Ем Джи Ем, където с още десетки момичета разбира, че ангажиментът й е да развлича гостите на годишната конференция на студиото през 1947 г., облечена като каубойка. Според историята й, разказана в документалния филм от 2007 г. Girl 27, там тя е била изнасилена от служител на Eм Джи Ем, но случаят е потулен. За това свидетелстват и статии в пресата от онова време, които разказват за нея, но пропускат да съобщят името на компанията.

Същевременно в съда "Метро Голдуин Майер" твърдят, че тя е била твърде пияна и сама си е виновна. Делото пропада, след като ключови свидетели се отказват от показанията си. Според някои книги Маникс замита отразяването на този скандал, като предлага на пресата историята за "осиновеното дете" на актрисата Лорета Янг - всъщност нейна собствена дъщеря, зачената по време на кратка афера с Кларк Гейбъл. Тази действителна история вдъхновява сюжетната линия с героинята на Скарлет Йохансон в "Аве, Цезаре!"

е вероятно най-известният скандал, свързан с Маникс, дал храна на филма Hollywoodland с Бен Афлек. Там той играе Джордж Рийвс - първият изпълнител на ролята на Супермен, който завързва съвсем публичен романс със съпругата на Еди, Тони. Връзката им е широко известна в средите по онова време, като се смята, че има благословията на Маникс. Проблемите обаче започват, когато Рийвс я зарязва: кариерата му тръгва надолу, а през 1959 г. е открит мъртъв в спалнята си, с огнестрелна рана в главата. Официалната версия на полицията е самоубийство, но спекулациите около него раждат мита за "проклятието Супермен", което застига всички актьори в ролята. Мрачни краски и подозрения върху образа на Маникс се трупат и от смъртта на първата му съпруга - Бърнис Фицморис умира в автомобилна катастрофа скоро след като подава молба за развод през 1937 г., твърдейки че мъжът й я бие.

Бърнис, Тони и Еди са твърде отдадени католици, за да вярват в развода. Такъв е и героят на Бролин в "Аве, Цезаре!", който обаче е само отчасти вдъхновен от реалната личност. Все пак филмът е комедия. "Дневник" и "Форум филм" дават шанс на читателите да спечелят 10 двойни билети за нея в новата си киноигра, която продължава до четвъртък вечер.