Живот под "стъкления похлупак" на обществото

"Решавам = съществувам". Звучи хубаво, но за някои хора в България, сега, в 21-ви век, това не е така. Някои хора не държат съдбата си в ръце, не могат, или поне не им е позволено, да решават дори битови и ежедневни въпроси, като дали да излязат на разходка в парка, какво да ядат за вечеря или как да използват парите си. На този проблем е посветена новата изложба на Надежда Георгиева "Решавам = съществувам".
Експозицията бе открита вчера (1 март) в столичната галерия Credo Bonum, където може да бъде видяна до 14 март. Цялостният облик на композицията се допълва от текстове към всяка картина, дело на Яна Бюрер Тавание.
Картините са вдъхновени от истински истории на хора, изолирани от обществените процеси, дори и на най-елементарно, битово ниво. Истории за големи и светли мечти, които обаче са затворени под стъкления похлупак на закона, истории за липси, различия и самота.
Чрез морално остарялата система на запрещението, съществуваща от 1949 г., хората с интелектуални затруднения и психични проблеми нямат дори и минимална власт върху живота си. Тя е предоставена на техният попечител или настойник, който разполага с пълна власт върху дадената личност. Не липсват случаи, в които тези настойници се възползват от състоянието на хората и се облагодетелстват с парите или с имотите им.
Но решение има и то се нарича подкрепено взимане на решения. Този далеч по-либерален и зачитащ човешките свободи подход е предвиден в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана и от България. Именно с нея е свързана и идеята на изложбата.
Експозицията цели да набере обществена подкрепа за премахване на системата на запрещение и спазване на гаранциите, които дава член 12 от Конвенцията на ООН, и да се приеме проектът за Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Това според авторите ще позволи на хората с увреждания да станат господари на живота си, да бъдат пълноценна част от обществото, да решават и следователно – да бъдат.