Първоначалнотото прискърцване на церемонията на откриването на 69-тия фестивал в Кан, по време на която елегантният водещ Лоран Лафит се обърна към Уди Алън с репликата "Щастлив съм, че сте тук, тъй като снимате много филми в Европа, без дори да сте осъден за изнасилване в Щатите" мигновено даде повод на международната преса да раздуха инцидента.

Медиите не пропуснаха да отбележат внезапното раздразнение на Роман Полански и най-вече на неговата съпруга, актрисата Еманюел Сение, които дадоха да се разбере, че възприемат въпросната реплика "лично" и определиха церемонията като "вулгарна и посредствена."

Някои американски издания, където от известно време тече яростна полемика относно двадесетгодишния брак на прочутия режисьор с доведената му дъщеря Сун-И Превин бързо нарекоха Лафит "герой, позволил си да каже истината на Алън в очите", други, предимно френски, веднага публикуваха възторжени отзиви за Cafe Society, с който бе открит фестивала. От своя страна, в едно от многобройните си интервюта тук Алън коментира, че всеки има право да говори, каквото си поиска и припомни, че като сатирик, често си е позволявал да изпуска остри реплики, които вероятно са засегнали някои хора.

Конфузната ситуация не попречи, даже помогна на част от публиката в Кан да възприеме филма на Алън като поредната "претоплена супа", в който еврейският хумор придава колорит на типичните за Алън интелектуални фрустрации. На другия полюс обаче застанаха безусловните поклонници на легендарния режисьор, които защитиха филма заради великолепната работа на прочутия оператор Виторио Стораро, с когото Алън работи за първи път, и решаващата му роля за достоверното пресъздаване на ретро епохата в собствените й топли и меланхолични тонове.

Съперничеството между двама мъже с различен социален статус (Стийв Карел и Джеси Айзенбърг) за сърцето на вълнуващата сетивата им красавица (Кристен Стюарт) бе също така оценено като "прекрасно-изтънчено, на моменти дори красиво".

Очаквано, другият филм, който бързо повдигна тонуса на Кроазет се оказа "Пулсът на парите", четвърта режисьорска работа на обичаната в Кан актриса Джоди Фостър. Филмът не постига нещо повече от добре изграден, но и доста предвидим съспенс в историята на популярен водещ на развлекателно шоу (Джордж Клуни) и самоотвержената му режисьорка (Джулия Робъртс).

Двамата не само, че успяват да се спасят от гнева на излъган от финансовите им "съвети" младеж, но и наказват виновника. "Ако всички безсърдечни и корумпирани собственици на мощни корпоративни компании можеха така лесно да бъдат разобличавани, то тогава в света на големия бизнес щеше да има само ангели" – коментираха иронично настроени журналисти. Масовата публика не се трогна от липсата на достатъчна убедителност в истинската роля на медиите при разкриването на мащабни финансови престъпления и се отдаде на удоволствието си от приятното съприкосновение с атрактивната светска двойка Робъртс-Клуни.

На съвсем друга вълна се оказа "бащата" на румънската "нова вълна" в киното Кристи Пую. Показан в самото начало на фестивала неговият "Сиераневада" впечатли със суровостта на отношенията в едно многочислено семейство от днешен Букурещ, което така и не успява да отдаде истинска почит на наскоро починалия негов най-възрастен член. В типичния си стил, в който, въпреки огромното количество изговаряни думи, хората не могат да общуват помежду си, Пую дава израз на дълбоката си тревога за състоянието на духа на глобализирания човек.

В Кан той сподели, че филмът му е вдъхновен от личните му житейски преживявания около смъртта на баща си. "Спомням си" – каза Пую в Кан, че когато на четиридесетия ден трябваше да го почетем, се бяхме събрали в тесен апартамент и очаквахме попа, който закъсняваше. Успяхме да се изнервим и да се изпокараме, включително и на политически теми. От тогава насам зависимостта на хората от миналото им дълбоко ме занимава. В Румъния сме белязани, както от наследството на комунистическата епоха, така и от стреса на настоящето. Това, че човекът е разпънат между тревогите от миналото и страха от бъдещата смърт силно ме натъжава" - каза Пую в Кан.