***

Един ден маймуните взеха властта.

Отрупаха се със златни пръстени,

навлякоха бели колосани ризи,

запушиха уханни хавански пури,

прикриха си стъпалата в лачени обуща.

Ние нищо не забелязахме, потънали

в други неща: кой четеше Аристотел,

кой тъкмо изживяваше голямата си любов.

Речите на управляващите станаха някак хаотични,

дори скудоумни, но нали в края на краищата

ние не ги и слушахме, предпочитахме музиката.

Войните станаха още по-диви, затворите

воняха по-силно отпреди.

Май че маймуните са взели властта.

Революцията свърши. В парковете бавно

се разхождаха минувачи, кучета описваха правилни кръгове,

сякаш водени от невидима ръка.

Времето беше прекрасно, дъждовните капки – брилянти,

жените с летните рокли, децата както обикновено

нацупени, а на масата – праскови.

В кафенето седеше възрастен мъж и плачеше.

Виеха моторите на спортните автомобили,

вестниците крещяха и общо взето, трябва да кажем,

животът проявяваше възходяща тенденция –

да употребим този неутрален израз

и да не нараним нито победените, нито спечелилите,

нито онези, които още не знаеха

на чия страна са се озовали,

тоест на практика всички нас

пишещи и четящи горните думи.