Разговаряме с него и с баща му, също археолог, доц. д-р Явор Бояджиев малко след откриването на изложбата "Огледало на времето: Женската красота през вековете", която може да бъде посетена до 25 септември и новата зала за праистория в археологическия музей, където основен уредник и ръководител на екипа е Камен.

Явор добавя: "Това, което откриваме, измести моята първоначална представа като за някакви доста изостанали хора, грубо казано диваци.

която до голяма степен не се различава от по-късните. В някои отношения не се различава особено дори от положението в България преди 100 години и въобще в Европа. Работим в Орлица в Родопите. Чудехме се какви са тези сгради в селището и въртяхме едни хипотези, малко невероятни от научна гледна точка. Един работник ни слушаше и каза: "Да, Яворе, така е! Вие говорите за къщите – ми те са същите". Този начин на градеж си е абсолютно същият", казва археологът.

За Явор праисторията е ученическа любов. Точно по времето, когато бил гимназист, открили Варненското златно съкровище и той се запалил по този период. "Праисторията е, без да обиждам колегите, но се казва, че праисторията е истинската археология, защото това е периодът, за който няма никакви писмени източници.

Това е интелектуалният гъдел. Човек винаги трябва да си поразмърда мозъка, докато в по-късните периоди можеш да прочетеш кой какво е писал и да кажеш "да това, което намирам, е еди какво си". При нас едно 50% от нещата не са ясни и човек трябва да си блъска главата, да мисли, да възстановява кое как е. Така, че има много предизвикателства, които влекат към праисторията", казва Явор Бояджиев.

Заговаряме за хипотетичната реконструкция на крепости и археологически обекти, ширеща се напоследък в България. За Камен Бояджиев това е спорна и болезнена тема. Според него за съжаление, трактовката на археологическите структури се прави без археолози, а от архитекти, което дава възможност за изкривени интерпретации, често и спекулации. "Вместо да помага на туриста, на обществото, на което искаме да представим тези археологически обекти, по-скоро вреди, създава изопачена представа. Много често при останки, които сами по себе си не говорят много на хората, е добре да има хипотетични конструкции. Но това трябва да се прави контролируемо и със сигурност с консултация със специалисти. Трябва да има баланс – човек да може да види и оригиналните останки, и потенциални възстановки, които не трябва да се налагат като крайни решения. Много неща могат да се правят с виртуални решения, виртуални музеи, дори и класическите стари картонени макети понякога могат да бъдат и доста добра илюстрация. Но с новите технологии може нещата да се представят виртуално без да трябва с Ytong да се изграждат наново. Много често археолозите са пренебрегвани в тази ситуация", казва Камен.

Явор добавя: "Много е важно да има

Не може посетителят да се чуди това оригиналът ли е или възстановката. Над оригинала се строи с един незабележим белег и човек не знае за какво е. Аз съм ходил с мои приятели и те ме питат защо е сложена тази линия. Трябва да има ясна разлика и да се знае".

А дали това е въпрос на нормативна уредба или на професионален морал? "Това е въпрос и на нормативна уредба, и на морал. Дори и да бъдат нормативно регулирани нещата, изпълнението у нас е нещо по-различно. Там нещата опират до морал и до интереси. Всеки гледа да спечели един проект, да усвои едни пари. Какво може да се промени – нещата опират до волята на всички от законодателно ниво до ниво контрол – одобряване, създаване, изпълняване на тези проекти", смята Камен Бояджиев. А Явор допълва: "Имам чувството, че има няколко фирми, които печелят всички сензационни и експозиционни проекти. И тези фирми работят по един и същи начин – дали е средновековен, дали е античен обект, дали е нещо друго – слагат се същите майстори със същите материали и след това човек, дори специалистът трудно може да се ориентира къде точно е попаднал. Дали този обект е тракийски, дали е средновековен Аз като по-активно участващ в Асоциация на археолозите имахме дълга борба, за съжаление, неуспешна в Закона да влезе изрично, че археологът трябва да участва като контрол, като експерт в реставрацията на един обект. Това трябва да е задължително."

Питаме баща и син каква според тях е най-голямата загадка на праисторията. Според Камен загадката е как са живели тогава хората, как са възприемали света около тях и какво точно са влагали във фигурките, които са правили, как те са общували един с друг.

Защото за това трябва едно наистина значително финансиране. Тоест да се проучат изцяло два-три обекта и да се свържат в някаква система и да се види живот. Ние получаваме трохички, ровим някакви обекти и то на части, и съответно решаваме някакви дребни проблеми в самите обекти. Не че те не са интересни, но много е трудно от 1000 частици, а ние имаме 10. И се опитваме на базата на десет да направим пъзела", казва Явор Бояджиев.

И пак се връща на смисъла от това, с което се занимават като археолози: "Хубаво е да видим, че хората са били не по-глупави от нас. Тоест да си свалим това самочувствие, че ние сме върхът на човешкото развитие. А и да се види, че ние на тази земя сме създали страхотна цивилизация. От друга страна не сме надхвърлили интелекта на онези хора", смята Явор Бояджиев.